Емил Зола - Пари

И когато той разказваше подробности, запъвайки се и търсейки подходящи думи, госпожа Каролин си представи Натали, стройна и руса като грациозните и нежни красиви момичета от парижките улици. Тя най-вече си припомняше нейните големи очи с толкова спокойния и студен поглед, необикновено бистър от егоизъм. Момичето като щастлив идол приемало обожанието на своя баща, било целомъдрено толкова дълго време, колкото е имало интерес, въздържало се е от глупаво падение, докато се е надявало на зестра, на брак, на каса в малък дюкян, в който да царува. Но да продължава да понася безпаричието, да живее мизерно с добродушния си баща, принудено да се хване отново на работа — о, не! До гуша й бе дошло това тежко съществуване, безнадеждно в бъдещето! И тя бе избягала, хладнокръвно беше обула ботинките си и сложила шапката си, за да отиде другаде.

— Господи — продължаваше да мънка Дьожоа, — не беше много забавно у нас, това е вярно, а на хубавото момиче му е досадно да скучае и да си губи младостта… Но все пак тя е проявила голяма жестокост. Помислете си само! Без да ми каже дори сбогом, без нито една думичка в писмо, каквото и да било обещание да ме вижда от време на време… Затворила е вратата и край! Вижте как треперят ръцете ми, превърнах се в животно. Станалото е по-силно от мене, аз непрестанно я търся у нас. След толкова години, боже мой, възможно ли е да я загубя, завинаги да загубя моето бедно малко момиче!

Той престана да плаче, неговата голяма мъка беше толкова покъртителна, че тя хвана двете му ръце и като не намери други утешителни думи, само повтаряше:

— Горкият Дьожоа, горкият Дьожоа…

После, за да го разсее, тя пак заговори за фалита на Световната банка. Извиняваше му се, че го бе оставила да купи акции, строго осъждаше Сакар, без да му споменава името. Но изведнъж старият куриер се оживи. Заразен от борсовата игра, той все още се вълнуваше.

— Господин Сакар ли! О, той съвсем основателно ме въздържаше да продавам! Работата вървеше прекрасно, ние щяхме да изядем всички, ако не бяха предателите, които ни изоставиха… Ах, госпожо, ако господин Сакар си беше на поста, всичко щеше да върви иначе. Все едно че ни осъдиха на смърт, като го вкараха в затвора. Само той би могъл да ни спаси… Аз така казах на съдебния следовател: „Господине, върнете ни го, аз отново ще му поверя своето състояние и своя живот, защото този човек е добрият бог, да знаете! Той прави всичко, каквото поиска!“

Госпожа Каролин го гледаше изумена. Как така! Нито една гневна дума, нито един упрек? Неугасима вяра на фанатик. Какво могъщо влияние е имал Сакар над тълпата, за да я впрегне в ярема на доверчивостта?

— Всъщност, госпожо, аз дойдох само да ви кажа именно това и моля ви да ме извините, че ви говорих за мъката си, за моята мъка, защото главата ми не е много в ред… Като видите господин Сакар, повторете му няколко пъти, че ние сме винаги с него.

Той си тръгна с несигурни крачки; останала сама, тя за миг се ужаси от живота. Този нещастник беше разкъсал сърцето й. Срещу другия, чието име не бе споменала, изпита двойно по-голям гняв и по-силно възмущение. Но започнаха да идват други посетители, с които трябваше да се занимава през цялата тази сутрин.

Сред потока от хора най-много я развълнуваха Жорданови. Като добри съпрузи Пол и Марсел, които винаги действуваха задружно при сериозните положения, я попитаха дали техните родители, Можандрови, наистина няма да могат да получат нищо от Световната банка срещу своите акции. И в този случай бедата беше непоправима. Преди решителните сражения и двете последни ликвидации бившият фабрикант на брезенти притежавал вече седемдесет и пет акции, които са му стрували около осемдесет хиляди франка: чудесна сделка, тъй като по едно време, при курс три хиляди франка, тия акции са били на стойност двеста двадесет и пет хиляди франка. Но лошото било, че, увлечен от страстта на играта, Можандр продължил да играе по текуща сметка и вярвайки в гения на Сакар, непрекъснато купувал; по такъв начин страшно голямата разлика в размер от над двеста хиляди франка, която трябвало да изплати, отнесла остатъка от неговото състояние, което му е давало ония петнадесет хиляди франка рента, спечелена с толкова усилия в продължение на тридесетгодишен труд. Сега не притежавал нищо, дано да успее да се измъкне напълно издължен, след като продаде малката си къща на улица „Льожандр“, с която толкова много се гордеел. В този провал госпожа Можандр положително била по-виновна от него.