Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Ще го приема в кабинета си — отвърна Ландо, изключи предавателя и промени посоката си. Сигурно се обаждаше Тендра, за да му каже, че е приключила с корелианската група и слиза при него. А може би беше сенатор Миатамиа или някой друг диамалски държавен служител с новини за споразумението за охрана, което бившият картоиграч се надяваше да сключи с тях за рудните си доставки.

Който и да е, щеше да е добре дошъл. Ландо стигна кабинета си, затвори вратата, отпусна се тежко на креслото зад бюрото и с нетърпение натисна копчето. Не беше Тендра. Не беше и Миатамиа.

— Здрасти — каза Хан с добре познатата полуусмивка на лицето. — Как си?

— По-зле, отколкото преди две минути — отвърна Калризиан. Лошото предчувствие изскочи подобно на мехурче и се настани неприятно в стомаха му. — Познавам този поглед. Какво искаш?

— Искам да направиш едно малко пътешествие с мен — отвърна бившият контрабандист. — Можеш ли да се измъкнеш за няколко дни?

Мехурчето в стомаха на Ландо натежа. Каквото и да се бе случило, Хан бе дяволски сериозен.

— Зависи — отвърна Ландо. — Колко опасно ще бъде малкото пътешествие?

Този път трябваше да има някаква закачка. Но нямаше.

— Може би доста — призна приятелят му. — А може би извънредно много.

Калризиан направи гримаса.

— Хан… виж…

— Трябваш ми, Ландо — прекъсна го Соло. — Нямаме време, нужен ми е човек, на когото мога да разчитам. Ти имаш качествата, познаваш хората, с които ще си имам работа, и няма кого другиго да помоля.

— Хан, имам задължения тук — започна Калризиан. — Трябва да управлявам мината и казиното…

— И Карде трябва да управлява организацията си — отново го прекъсна Хан. — Няма да се зарадва, ако откажеш.

Бившият комарджия поклати глава примирително. Вярно, Карде нямаше да се зарадва, ако Ландо откажеше. Нали бившият картоиграч сам го бе предумал да замине за сектора Катол, за да се опита да намери четливо копие на документа за унищожението на Каамас от тайнствения Джори Кардас.

Ландо все още не разбираше връзките на този Джори с Карде. Но всъщност въпросът бе, че контрабандисткият шеф не искаше да се изправя срещу Кардас, и въпреки това тръгна.

— Добре — каза Калризиан. — Но само заради Карде. Къде и кога?

— Веднага — отвърна Хан. — Нали „Дамата на късмета“ е там?

— Да, горе — отвърна Ландо. — Мога да взема следващата совалка и да стигна при нея след половин час. Кой друг ни трябва според теб?

— Старият ти помощник Лобот — каза Соло. — И онзи верпинец, с когото работи известно време… как му беше името?

— Моегид — отговори Ландо и присви очи. — Хан, нали не е това, което си мисля?

— Вероятно е по-лошо — призна бившият контрабандист. — Лобот и Моегид още ли го умеят онзи номер, за който веднъж ми каза?

— Не съм ги питал — въздъхна Калризиан, — но съм сигурен, че го могат. Да не би случайно да си открил?…

Той се поколеба. Макар разговорът им да бе кодиран, не смееше да изрече името на глас.

Очевидно Хан също.

— Имаш предвид мястото, за което говорихме в Горската кула? — попита той. — Да, така мисля. Вземи Лобот и Моегид и ще се срещнем на две системи към Ядрото от мястото, на което нямаше избор.

Ландо се усмихна. Нямах избор. Дойдоха преди вас — думите отекнаха в паметта му, все едно ги бе изрекъл вчера. Съжалявам. Аз също — му бе отвърнал тогава Хан, докато двамата с Лея под дулата на отряд щурмоваци влязоха в уединената столова в Облачния град, за да се изправят пред Дарт Вейдър.

— Две системи към Ядрото — потвърди Калризиан.

— Чакам те — отвърна Соло и прекъсна връзката.

Ландо се облегна назад, без да откъсва невиждащ поглед от празния екран. „Мястото, за което говорихме в Горската кула.“ По време на онази тайна среща говориха за няколко места. Но само едно от тях можеше така да разтревожи приятеля му. Бастион — последното седалище на безброй пъти местената столица на Империята. Местоположението и името на планетата се пазеха в строга тайна. Вероятно това бе един от най-добре защитените светове в галактиката. Там бе събирателната точка на властта на Империята, място, на което едва ли очакваха Хан Соло и Ландо Калризиан с разтворени обятия. А освен това бе едно от малкото места в галактиката, където се пазеше пълният имперски архив. От него със сигурност можеха да се научат имената и племената на ботанците, помогнали за унищожението на Каамас преди половин век. Този архив можеше да приключи ставащите все по-ожесточени спорове по въпроса, дали цялата ботанска раса трябва да понесе наказанието заради престъплението на шепа анонимни престъпници. Ако можеха да стигнат до този архив… И да се измъкнат живи с него… Ландо включи интеркома.