Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Ръцете му бързо се местеха по копчетата на таблото. Тактическите екрани оживяха и превърнаха залата в гигантски холограмен боен монитор. В същия миг интеркомът звънна.

— Адмирале, според мен ще ни нападнат — съобщи Дория със спокоен глас. — Осем мародера клас „Корвет“ току-що се появиха от хиперпространството и летят към нас.

Дизра отпусна долната си челюст, докато се оглеждаше из залата за трепкащите точици, които означаваха приближаващите мародери. „Разбира се, че Дория е спокоен, помисли си той. Нали на борда на кораба му е великият върховен адмирал Траун, който без всякакво съмнение владее положението.“ Но върховният адмирал изобщо не го владееше. И ако мофът не направеше нещо бързо, сапуненият мехур щеше да се спука. Флим беше до Тирс. Майорът се пресягаше за копчето на интеркома.

— Кажете на Дория да се справи — процеди през зъби Дизра зад тях. — Кажете му, че това нападение е твърде маловажно, за да се занимавате…

— Шшшт! — изшътка бившият гвардеец, изгледа го ядно и го прекъсна с рязко махване на ръката. — Адмирале!

— Готов съм — отвърна Флим и майорът натисна копчето.

— Благодаря, капитане — плавно каза актьорът. И изведнъж в командната зала отново стоеше върховният адмирал Траун. — Идентифицирахте ли ги?

— Не, сър, още не — отвърна капитанът на „Неумолим“.

— Заглушават идентификацията си с шумопроизвеждащи генератори, което е съвсем незаконно, разбира се.

— Разбира се — съгласи се Траун. — Изпратете половин ескадрила хищни птици да ги прехванат.

— Слушам, сър.

Тирс изключи интеркома.

— Да не сте луди!? — извика Дизра. — „Изпратете половин ескадрила хищни птици…“

— Спокойно, ваше превъзходителство — каза Флим и погледна студено към мофа. — Това е едно от стандартните действия на върховния адмирал за установяване на самоличност.

— А и така се печели време — добави Тирс. Пръстите му лудо се движеха по таблото. — Корвети „Мародер“, корвети „Мародер“… ето ги. В момента се използват главно от сектор Корпоративен. Също и от отбранителните флоти на няколко различни сектора по Външния ръб.

— Интересно — каза Флим и се наведе през рамото на майора. — Какво ли може да иска от нас сектор Корпоративен?

— Не знам — отвърна бившият гвардеец. — Дизра, някакви предположения?

— Не — отвърна мофът и извади електронния си бележник.

Нямаше представа, защо някой в сектор Корпоративен би могъл да реши да ги нападне… но, от друга страна, споменаването на мародерите събуди у него смътен спомен.

— Имате ли списък на другите системи, които ги използват? — попита Флим.

— В момента го вадя — отвърна Тирс. — Нищо не ми идва на ум… ето ги и хищните птици.

Дизра погледна, за да види точиците, означаващи изтребителите, които се носеха към далечните нападатели. След това отново сведе очи към електронния си бележник. Май имаше нещо общо с капитан Зотип и пиратите Каврилу, припомни си той. А, ето…

— Имам нужда от предложения — настоятелно каза Флим.

— Обичайната тактика на Траун в такива случаи е да остави изтребителите да стрелят, след това да се оттеглят — каза бившият гвардеец. — Това, как отвръщат на огъня, обикновено бе достатъчно за върховния адмирал, за да определи кои са нападателите.

— За Траун може да е било достатъчно — уплашено отвърна Флим, — но на нас малко не ни достига от неговия блестящ гений.

— Е, нали майор Тирс е посещавал часовете по тактика с кралската гвардия! — добави Дизра и ехидно захлопна електронния си бележник.

— Негово превъзходителство както винаги съумява да бъде полезен — разсеяно отвърна адютантът, прехвърляйки файловете в компютъра.

— Радвам се, че го оценявате — каза мофът. — Това са диамалци.

С върховно злорадство той изгледа извърнатите към него лица на двамата. Върху лицето на Флим бе изписана пълна изненада, при Тирс тя бе примесена с подозрителност.

— Моля? — попита актьорът.

— Диамалци — повтори Дизра и се наслади на момента докрай. — Преди около три месеца диамалското търговско министерство е закупило дванайсет корвети „Мародер“ за охрана на транспорти, вероятно предназначени и за някои по-тайни операции.

— Сигурен ли сте? — попита Флим и надникна към екрана.

— Тук не пише нищо за това.

— Сигурен съм, че не го пише — отвърна мофът. — Капитан Зотип се опита да ги откупи, но му отказаха. Както споменах, може би ги пазят за тайни операции.

— И как стигнахте до заключението, че са същите кораби?