Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Не се страхувайте — отвърна Сакисак с мрачна закана в гласа. — Ще внимаваме.

Лея хвана ръката на съпруга си под масата.

— Край на ваканцията! — усмихна се тя.

Усмивката й сигурно изглеждаше толкова неубедително, колкото самата тя я усещаше. Изражението, което за миг пробяга по лицето на Хан, я накара да съжали за думите си.

— Съжалявам, Лея — тихо прошепна той. — Май никога няма да можем да се откъснем, нали?

— Е, случвало се е, но рядко — съгласи се тя с въздишка.

— Ако в началото си бях дала сметка, колко ще ни струва… Не знам.

— Аз пък знам — каза Хан. — Щеше да умреш на Алдеран, Палпатин щеше още да управлява Империята, а аз още да правя контрабанда за отрепки като Джаба. Това оправдава всичко.

— Прав си — отвърна жена му и се почувства леко засрамена от моментното си самосъжаление. — Кога смятате да тръгнете с Кариб?

— Ами да видим… — замислено отвърна Хан. Неочаквана дяволита нотка се прокрадна в сериозния му тон. — Трябва да изпратя съобщение на Ландо, а Кариб трябва да изкара товарния им кораб и да го провери. Той също е семеен и ще му трябва малко време, за да се сбогува с жена си и децата. Така че, да речем… утре сутрин?

— Благодаря ти — отвърна Лея, стисна ръката му и отново се опита да се усмихне. Този път се получи малко по-добре.

— Не целях това — каза Хан. — Но е по-добре от нищо.

— Много по-добре — увери го тя. — Но не смяташ ли, че всички тези проблеми могат да почакат още една нощ?

— Не знам — отвърна той, стана от пейката и предложи ръка на жена си със стар кралски алдерански маниер, какъвто толкова рядко използваше. — Но, изглежда, ще им се наложи.

Отвъд извитата прозрачна стомана на панорамния прозорец от нашарения със сини жилки скален комплекс, който се извисяваше от океанското дъно, избликна последен взрив мехурчета. Това, изглежда, бе сигнал светлините да започнат да гаснат. Тихите разговори, които изпълваха галерията за наблюдения, стихнаха.

Опрял гръб в задната стена на галерията, Ландо Калризиан се усмихна в очакване. Когато той и Тендра Ризант за първи път предложиха да се заемат с подводно минно дело, семейството й не прояви ентусиазъм, а идеята му да направят и галерия за наблюдения, откъдето желаещите да могат да гледат срещу заплащане, бе посрещната с открити критики. Нарекоха я дори глупава. Кой ли ще се изръси да плаща, за да гледа как миньорите копаят. Дори подводни миньори, на толкова необичайно място, като Варнското океанско дъно. Но Ландо настоя, Тендра го подкрепи и семейните финансисти неохотно отпуснаха средства. А това правеше гледката на претъпканите със зрители галерии, жадни да видят представлението, още по-приятна.

Светлините угаснаха и превърнаха скалния комплекс в едва видим тъмен силует на фона на малко по-светлата океанска вода. Някой в залата каза нещо тихо… И изведнъж се появи една-единствена точка синьо-зелен пламък към върха на една от скалите. Точката бързо нарасна, превърна се в линия, след това се разклони на две и най-сетне се превърна в огромна мрежа от светлина, когато сините жилки на взрива се възпламениха. И тогава се появиха жълтите мехурчета от топлината на горящия взрив. Сярата отдолу пламна и за трийсетина секунди целият скален комплекс бе удавен в яростни въртопи огън и светлина. Напомняше живо същество, мятащо се в безмълвна болезнена предсмъртна агония…

Сред дъжд многоцветни искри и последна вихрушка от мехурчета скалният комплекс се срина и се превърна в купчина отломки.

Някой ахна. И докато мехурчетата и искрите се издигаха към повърхността на океана и осветлението отново бавно оживя, в галерията са надигна вълна спонтанни ръкопляскания. Осветлението в залата светна с пълна сила и обзети от възбудени разговори за току-що видяното, зрителите се запътиха обратно към казиното. Ландо изчака до вратата, докато излязоха. Усмихваше се, приемаше поздравления, отговаряше на обичайните въпроси — от интелигентни до банални — и след като последните двама дуросци излязоха от галерията, настрои вратата на режим за обикновена пропускаемост. В днешната програма на миньорите влизаше срутването на още един руден скален комплекс, но дотогава галерията щеше да е отворена безплатно за всеки, който искаше да влезе и да гледа.

Ландо тъкмо бе поел по коридора към зала „Тралус“, когато предавателят му избипка. Той го извади, натисна копчето за връзка и каза:

— Калризиан.

— Съобщение от повърхността — чу се гласът на главния командващ офицер Донервин. — Кодирано е и е с гриф „Лично“.