Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Нечии ботуши изчаткаха по метала. Тя вдигна поглед и видя Хан, който минаваше покрай Сакисак.

— Май щетите не са много големи — каза той, докато сядаше до нея. — Главният дроид смята, че могат да ги оправят за два дни. Какво му е толкова важното на това съобщение?

Лея мълчаливо му подаде електронния бележник. Хан прочете съобщението и сбърчи чело.

— Интересно — той остави електронния бележник. — Откъде Бел Иблис е научил, че сме тук?

— Сигурно Гаврисом му е казал. Той единствен знае, че ще дойдем на Малък Пакрик след края на конференцията.

— Да, онези три корлиери също го знаеха — многозначително отбеляза Хан и завъртя електронния бележник към себе си, за да прочете още веднъж съобщението. — Сигурна ли си, че наистина е от Бел Иблис?

— Почти — отвърна тя. — Носи неговия сигнатурен код плюс потвърждението за напускането на мостика.

— Това ли е вграденият код, който преди няколко месеца измисли Гент?

— Да — потвърди Лея. — Мисля, че в Империята дори не знаят, че съществуват тези кодове, камо ли да са успели да ги подправят.

— Освен ако Гент не е използвал същия номер, докато е работел за Карде — каза Хан и потърка брадичката си. — Може Империята да ги е взела тогава.

— Не. Това беше първото, за което попита Бел Иблис, когато Гент предложи тази техника — отвърна Лея. — Гент обясни, че току-що я е разработил.

— Ммм — Хан прочете съобщението още веднъж. — И нямаш представа, за какво става дума?

— Никаква — отвърна жена му. — Явно ще разберем след три дни.

— Е, поне ти ще разбереш — поправи я Хан. — С Кариб отдавна ще сме заминали.

Лея си пое дълбоко дъх. Усети отново болката в сърцето си.

— Хан…

— Без спорове, скъпа — тихо отвърна той и я хвана за ръката. — И на мен не ми харесва. Но ако не сложим край на този конфликт, всичко ще се превърне в прах пред очите ни. Знаеш го не по-зле от мен.

— Не сме сигурни — възрази тя. — Правителството на Новата република и учениците джедаи на Люк ни помагат да се справим с положението. Ако се стигне до гражданска война, можем да принудим ботанците да изплатят необходимите репарации, дори това да съсипе икономиката им.

— Наистина ли вярваш, че Диамала ще позволи на Гаврисом да ги принуди да извършат подобен самоунищожителен акт? — възрази съпругът й. — Да не говорим за Мон Каламари, Сифкрик и останалите, които са на страната на Ботауи? Хайде, не спечелихме войната със самозалъгване.

— Добре, ами Карде? — направи последен опит Лея.

— Какво Карде? — на свой ред попита Хан. — Това, че е тръгнал да търси копие от документа за унищожението на Каамас, не означава, че ще го намери. Всъщност той самият не е много уверен. Иначе щеше да поиска половината пари като предплата.

Лея се взря ядосано в мъжа си.

— Говоря сериозно.

— Аз също — отвърна Хан и стисна ръката й. — Да не мислиш, че умирам от желание за разходка в сърцето на Империята? Виж, можеш да говориш за сплотяване и обединяване колкото си искаш, но ако Новата република се разпадне, нито ти, нито Гаврисом, нито всичките ученици от академията на Люк, взети заедно, няма да можете да я съживите. И ако това стане, какъв живот ще имат Джейсън, Джейна и Анакин? Или малките на Чуй, или внуците на Кракен, или чиито и да е други? Идеята за Бастион не ми допада също както и на теб, но това трябва да се свърши.

Лея си пое дълбоко дъх и се присегна със Силата. Не, изобщо не й харесваше. Но в същото време, колкото и парадоксално да беше, й се струваше правилно. Не беше приятно, със сигурност не беше безопасно, но беше правилно.

— Нали няма да си сам? — въздъхна тя. — Имам предвид, нали няма да отидеш само с Кариб?

— Не, имам още някого наум — отвърна Хан.

Гласът му бе странна смесица от облекчение и съжаление. Облекчението, подозираше тя, се дължеше на това, че съпругата му джедай няма да настоява повече да не тръгва на това пътуване, и съжаление поради абсолютно същата причина. Лея успя да се усмихне.

— Ландо?

— Как се сети? — попита мъжът й и успя да й се усмихне в отговор. — Да, той и двама други — Хан се извърна и погледна към Сакисак. — Вие не, ако решите да попитате.

— Бих ви посъветвал да премислите — каза Сакисак. — Пазач ногри, дегизиран като ваш слуга, може да мине незабелязано дори в имперския свят — очите му прескочиха към Лея.

— Изоставихме ви вече два пъти, лейди Вейдър, първо на Ботауи, а сега и тук. Не бихме понесли срама и унижението да ви оставим и трети път.

— Срамът и унижението ви няма да са от значение, ако ни спипат десет крачки след като слезем от рампата на кораба — отбеляза Хан. — Съжалявам, двамата с Ландо можем да се справим сами. Вие внимавайте за Лея!