Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Договарящият изпърха с крила.

— Желанието ви поставя това гнездо в опасност.

— Желанието ви поставя нас в опасност — възрази тя. — Бихте ли предпочели да се откажем от всичко и да си тръгнем веднага?

Последва твърде бърз или твърде сложен разговор, за да го разбере.

— Надявам се, знаеш какво правиш — измърмори Люк.

— Във всеки случай ще ни трябват водачи — отвърна Мара.

— И преди съм имала работа с такива култури. Този, когото тук наричат договарящ, трябва да се пазари с нас. Не можеш да приемеш безвъзмездно да направиш нещо за тях и да се надяваш да ти отговорят подобаващо. Стават подозрителни.

Дете на ветровете се раздвижи до Люк.

— Какво ще правиш сега с мен, джедай Скай Уокър? — попита то.

— Не се притеснявай — отвърна Люк. — Ще излезеш от тук.

— Не мога да се върна — тръсна криле комкаецът.

Скайуокър се смръщи.

— Защо?

— Няма да ме приемат — отговори Дете на ветровете. — Не се подчиних на заповед на договарящия на ком кае и няма да ме пуснат да се върна в гнездото.

Люк наведе глава на една страна.

— Няма да те пуснат да се върнеш? — многозначително попита той. — Или няма да те пуснат да се върнеш без наказание?

— Предпочитам да дойда с вас във Високата кула — отвърна малкият. — Ако мога лично да видя опасностите, които идват от заплашващите, ще ги разбера по-добре. Може би ще успея да убедя и други комкайци да ви помогнат.

— Както казах, пазарлък — процеди през зъби Мара.

— Да, започвам да разбирам — каза Скайуокър със същия тон. — Оценявам предложението ти, Дете на ветровете, но трябва да си наясно, че по всяка вероятност ще бъде много опасно.

— Машината ви ще дойде ли с вас!

Мара погледна към астромеханичния дроид, който кротко стоеше настрана и говореше сам със себе си.

— Уместен въпрос — съгласи се тя. — Той определено ще ни забави.

— Така е, но ако искаме да имаме някакъв шанс за достъп до компютърната система на Високата кула, ще ни трябва — отбеляза Люк.

— Ако изобщо успее да направи връзка с мрежата им — добави Мара. — Нали не си забравил, че те са чуждоземци?

— Знаем, че използват имперска технология за космическите си кораби — напомни й той. — Много е вероятно да имат най-малко два от нашите компютри.

— Ако машината ви пътува с вас, защо аз да не мога? — обади се Дете на ветровете. — Щом излезем на открито, ще свърша повече работа от тези пещерняци.

— Само дето не знаеш нищо за Високата кула — отвърна Люк. — Освен това, като се има предвид враждата между двете ви гнезда, не мисля, че Гълтача на огнените трески ще се съгласи да се мотаеш из неговата територия.

Дете на ветровете изпърха с криле.

— Може би е време тази вражда да приключи — каза то надменно. — Може би е време един смел и почтен комкаец да излезе напред и да спои ронещите се скали под ноктите ни.

Люк и Мара се спогледаха.

— Ти ли? — попита Скайуокър.

— Съмняваш ли се в искреността ми? — отвърна Дете на ветровете. — Та аз се възпротивих срещу договарящия за собственото си гнездо, за да ви доведа дотук.

— Не се съмняваме в искреността ти — увери го джедаят.

— Съмняваме се във… ами…

— Възрастта ми — довърши докачено малкият комкаец.

— Не вярвате, че дете, което още носи името на баща си, може да извърши велики дела.

Изведнъж Мара забеляза, че обсъждането на тавана е свършило. Гълтача на огнени трески и другите комджайци внимателно слушаха разговора, който се водеше под тях. И тогава й хрумна, че ако тръгнат с член на враждуващо гнездо, когото и да изпрати Гълтача на огнени трески, то той ще се постарае два пъти повече, за да покаже колко по-полезни са комджайците.

— Не, не се съмняваме във възрастта ти — отвърна тя на Дете на ветровете. — Аз самата бях дете, когато отидох на първата си мисия за Империята. Люк не беше много по-голям, когато започна да лети с бойците на Бунтовническия съюз.

Тя усети как Скайуокър се намръщи, но, изглежда, разбра намека в гласа й, защото само кимна в знак на съгласие.

— Права е — каза той на комкаеца. — Понякога желанието да успееш и да научиш повече е по-важно от опита и възрастта.

— Под „желание да научиш“ се разбира да се подчиняваш на заповеди — строго добави Мара. — Ако някой от нас ти каже да спреш, да се дръпнеш или да се скриеш, изпълняваш и задаваш въпросите си после. Ясно ли е?

— Ще се подчинявам, без да задавам въпроси — каза Дете на ветровете. Този път младежкият патос в гласа му беше безпределен. — Няма да съжалявате.