Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Трябва да поискаме помощ от отбраната на Малък Пакрик — ала нападателите им бяха непосредствено пред тях. — Заглушават предавателите ни — мрачно каза тя на съпруга си. — Дори частните честоти на Новата република.

— Както казах, бива си ги — процеди през зъби мъжът й и направи още един рязък вираж. — Забеляза ли, че изчакаха да се приближим достатъчно до планетата, за да не можем да включим на светлинна скорост?

Покрай тях отново засвяткаха лазерни изстрели, този път от още по-близо. В отговор Лея изстреля още един залп и отново нито един от изстрелите не улучи целите.

— Маневрени се — каза тя.

— Виждам — отвърна Хан. — Качвам се при оръдието. Приготви се да поемеш управлението.

Лея трепна. Горе между него и лазерните изстрели щеше да стои единствено защитата на дефлекторните щитове на „Хилядолетен сокол“ и неколкосантиметровата прозрачна стомана на илюминатора… Но беше прав. Един от двамата трябваше да отиде. И въпреки джедайските си умения тя не беше толкова добър стрелец, колкото той.

— Готова съм — каза Лея и хвана щурвала на втория пилот. Сега единственият начин да го предпази бе да не допусне лазерите да ги ударят. — Някакви предложения за стратегията?

— Просто стой извън обхвата им — отговори Хан и натисна малко по-силно щурвала си. Почти неохотно „Хилядолетен сокол“ излезе от лупинга. — Поемай! — каза той, прехвърли управлението към конзолата на втория пилот и едновременно с това стана от собственото си кресло. — Пое ли?

— Да — отвърна съпругата му. — Внимавай!

— Добре — отвърна той и изскочи от пилотската кабина.

Лея му даде пет секунди, за да изкачи стълбата до оръдието. След това изпълни маневра, предназначена да заблуди противниците им. Но преследвачите им бяха твърде умни, за да се излъжат толкова лесно. Един поглед към задните екрани й показа, че са по петите на „Хилядолетен сокол“ като изгладнели миноци. В следващия момент корабът бе засипан от още една канонада. Този път няколко изстрела улучиха дефлекторните щитове на товарния кораб.

— Горе съм — разнесе се гласът на Хан по интеркома. — Как си?

— Не толкова добре, колкото ми се иска — отвърна Лея. — Мисля, че влязоха в обхват.

— Забелязах — сухо отвърна той. — Няма нищо. Старото корито ще издържи. Задръж ги още няколко секунди.

— Ще опитам — каза жена му и направи поредната главозамайваща маневра за измъкване от огневия обхват на противника.

В това време се опита да измисли някаква по-действена тактика от простото бягство от обстрела. Но разполагаше с твърде малко възможности. Единствените пътници и членове на екипажа на „Хилядолетен сокол“ в момента бяха двамата с Хан. Нападателите бяха отрязали пътя им назад, а дискът на Малък Пакрик изпълваше все по-голяма част от космическото пространство над тях и препречваше пътя им напред.

Малък Пакрик…

— Хан, ще слезем на планетата — каза тя по интеркома. — Въпреки че ни заглушават, ако се приближим достатъчно, някой трябва да забележи какво става, и да обяви тревога.

— Добра идея — каза той. — Но внимавай! И те, както и ние, не са пригодени за маневри в атмосферата. Ха!

— Какво?

— Уцелих един. Не го забавих, но мисля, че извадих от строя щита му. Размърдай старото корито!

Смъртоносната игра продължи. Лея включи подсветлинните двигатели на „Хилядолетен сокол“ и пое към Малък Пакрик. Дъждът от лазерни изстрели продължи. Повечето пропускаха целта си, но много от тях представляваха съвсем реална заплаха. Червените индикатори на контролното табло вече надвишаваха по брой зелените, а всеки изстрел увеличаваше броя им. Неканен в главата й възкръсна споменът за първото й пътуване с „Хилядолетен сокол“, когато бягаха от Звездата на смъртта, пробивайки си път през кордона имперски изтребители. Но тогава с тях бяха Люк, Чуй, Трипио и Арту. А и „Хилядолетен сокол“ не бе толкова стар и чувствителен както сега. Освен това Вейдър и Таркин всъщност искаха те да избягат…

Внезапен ярък взрив над главата й прогони спомена.

— Хан!

— Ударих го! — тържествуващо се разнесе гласът на съпруга й по интеркома. — Един е свален, остават още два. Соколът държи ли се?

Лея хвърли бърз поглед към контролното табло.

— Да, едва. Загубихме стабилизатора на йонния поток и разполагаме с по-малко от половината мощност на подсветлинните двигатели. Още един точен изстрел, и ще загубим и задния дефлекторен щит.

Хан изсумтя.

— Като че е време да предприемем нещо. Правила ли си контрабандистко обръщане?