Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Люк погледна към комджайците.

— Комкайците ни предоставиха услугите на детето на договарящия за гнездото им — каза той. — Какво ще предложат комджайците като доказателство за полезността си?

— За комджайците наистина ще бъде трудно да предложат нещо също толкова ценно — отвърна Гълтача на огнени трески. В думите му се долови лек сарказъм. — Все пак можем да опитаме — той безмълвно изпърха с крила. Веднага трима комджайци кацнаха на камъните пред Люк и Мара. — Режещия камъни, Спазващия думата си и Строящия с лозници устояха на опасностите на пещерите, за да влязат във Високата кула. Те ще ви отведат и ще ви пазят от опасностите на пещерите.

— Благодаря ви — каза Люк и сведе глава. — Явно комджайците наистина заслужават помощта ни.

— Комджайците се радват, че получиха такава оценка — отвърна Гълтача на огнени трески. — Пътят е дълъг и за същества, които не летят, ще отнеме няколко слънчеви цикъла. Когато стигнете мястото и сте готови да влезете, изпратете съобщение и други ловци на ком джа ще дойдат, за да бъдат стражи.

— Това ще ни помогне много — каза Скайуокър. — Отново ви благодаря.

— А аз си искам бластера и лазерния меч — обади се Мара.

— Ще ти бъдат върнати веднага — обеща Гълтача на огнени трески. — Ще говорим пак, майстор Скайуокър. Довиждане.

Той се спусна от тавана и потъна в мрака извън светлината на фенерчетата им, последван от останалите комджайци. Минута по-късно от чуждоземците в пещерата останаха само Дете на ветровете и тримата водачи.

— Добре стана — каза Мара.

— Наистина добре — съгласи се Люк. — Ще си взема всичко назад.

— Какво ще си вземеш?

— Всички съмнения, които изпитвах — поясни той. — Беше блестяща. Кога ще си готова да тръгваме?

— Готова съм — отвърна тя и го огледа критично. — Нали през последните две седмици седях тук и нямаше какво друго да правя, освен да броя камъните. Въпросът е дали ти си готов да тръгнеш, или искаш първо да си починеш няколко часа.

Дроидът изчурулика прочувствено до тях.

— Мисля, че Арту гласува за почивка — каза Люк с усмивка, която не се задържа дълго на устните му. — Но аз смятам, че е добре да тръгнем възможно най-скоро. Чу какво каза договарящият. Чака ни дълъг път.

— А ти имаш да правиш хиляди други неща у дома — каза Мара и изпита нов прилив на вина.

— Не съм казвал такова нещо — меко отвърна Скайуокър.

— Това означава ли, че не е истина — попита тя. — Виж, ако искаш да си тръгнеш, сигурна съм, че комджайците…

— Не — веднага отвърна той.

— Някой те настъпи по мазола ли? — попита Мара и го изгледа с любопитство.

Изражението му остана безстрастно.

— Трябва да съм тук — тихо отвърна Люк. — Не ме питай защо.

Известно време двамата се гледаха. Мара се присегна със Силата, но чувствата му не говореха повече от лицето.

— Добре — най-сетне каза тя. — Само да си взема раницата. Карде едва ли се е сетил да изпрати резервно фенерче по теб.

— Изпрати три — отвърна Люк, клекна до раницата и извади трите фенерчета от страничния джоб. — А и трябва да напълня шишетата с вода, преди да тръгнем. Нали наблизо имало поток.

— Ей там е — махна Мара и клекна до раницата си. — Чакай малко. Ще ти го покажа.

„Не, няма да попитам — реши тя, докато обезопасяваше раницата си. — Сега не. Но ще намеря начин по-късно.“

Защото, за каквото и да ставаше дума, то тревожеше Люк. А всичко, което тревожеше един рицар джедай, заслужаваше най-дълбоко внимание.

— Хайде — каза тя, изправи се и метна раницата през рамо. — Върви след мен. И внимавай къде стъпваш.

— Ето го — каза Хан и кимна към малката синьо-зелена планета, чиято полусфера блестеше като бижу върху чернотата на космоса от другата страна на илюминатора на пилотската кабина на „Хилядолетен сокол“. — Малък Пакрик. Харесва ли ти?

— Прекрасно е — отвърна Лея, съзерцавайки красивата планета, която започваше да изпълва илюминатора. — Ваканция. Истинска ваканция. Без Корускант, без политика, без проблеми заради Каамас, етиката и справедливостта, без стари отмъщения и тайни войни. Дори без деца, дроиди и наблюдателни ногри, които очакват заповедите й. Само тя, Хан и тишината. — Нали каза, че има само ферми и гори?

— Да — потвърди той. — Ще отидем навсякъде. Сакисак се обади, докато ти беше на церемонията по закриването на конференцията, и каза, че в края на една гора са намерили малка хубава странноприемница, която държат семейство фермери.