Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Звучи фантастично — замечтано отвърна Лея. — Оплака ли ти се, задето с Баркимк е трябвало да ни чакат на космодрума?

— Не са доволни, че се наложи да ни оставят сами — каза Хан и сви рамене. — Особено след бунта на Ботауи. Но те са научени да се подчиняват на заповеди — усмихна се той. — Мисля, че му стана малко по-леко, след като му казах, че имаме фалшиви документи за самоличност.

Лея премига изненадано.

— Какво?

— Да… не ти ли казах? — невинно попита съпругът й. — Взех стари фалшиви контрабандистки документи за самоличност, за да се регистрираме в странноприемницата.

Жена му го погледна с един от много търпеливите погледи, които имаше в репертоара си.

— Хан, знаеш, че не бива.

— Разбира се, че бива — отвърна той, както винаги пренебрегвайки погледа й. — Освен това аз уреждам всичко, нали така?

— Не си спомням нарушаването на закона да е влизало в програмата — възрази Лея. Но вече започваше да се успокоява и с изненада установи, че мисълта за фалшивите документи не смущава съвестта й. В светлината на някои неща, които бе правила в живота си — например открита и активна бунтовническа дейност срещу законно избрано правителство, — това едва ли беше нещо, което можеше да я притесни.

— Нямаше да ти се размине, ако Трипио беше с нас.

— О, нямаше да ми се размине поне едно четене на морал!

— възкликна съпругът й.

— Е, Хан, признай си, че и на теб ти липсва!

— Не ми липсва — възрази той. — Просто… няма значение.

— Какво няма значение?

Хан отново направи физиономия.

— Като си мисля за Трипио, се сещам за Карде, а хрумването да тръгне за Външния ръб с тази Шада Дукал продължава да не ми харесва. Знам, че не долови никаква злонамереност у нея, когато бяхме в апартамента в Планинската кула, но все пак смятам, че си взехме белята.

Лея въздъхна. Шада Дукал, бивша телохранителка на контрабандисткия шеф Мазик, която сякаш между другото премина през охранителите им ногри, пазещи апартамента им край планините Менарай, и се самопокани на тайния им съвет с Карде и Ландо. Дали беше потенциален силен съюзник? Или също толкова силен потенциален смъртен враг?

— И на мен не ми допадна особено — каза тя. — Но Карде е голямо момче. Идеята да я вземе беше негова. Между другото свърза ли се с Мазик, за да го питаш за нея?

Хан поклати глава.

— В покрайнините се разпространява новината, че искам да говоря с него, но докато тръгнахме от Голям Пакрик, не беше дошъл отговор. Разбира се, ако е дошъл, ще трябва да чака, докато се върнем.

Лея вдигна вежди.

— Искаш да кажеш, че не си казал дори на приятелите ти контрабандисти, че сме на Малък Пакрик? Този път наистина си решил да си починем.

— И то добре — тихо отвърна той.

В пилотската кабина на „Хилядолетен сокол“ се възцари тишина. Лея наблюдаваше как Малък Пакрик се приближава към тях, и се опитваше да възвърне настроението си, на което се радваше, преди да бяха споменали Мазик и Шада. Но поради някаква причина не успяваше. Тя се присегна със Силата, опитвайки се да успокои мислите и чувствата си… Уредът за разстоянията на контролното табло предупредително зазвъня.

— Ненормални пилоти! — измърмори Хан. — Какво си въобразяват, по дяволите?

И тогава внезапно, като плесница през лицето, Лея осъзна какво става.

— Хан, внимавай! — извика тя.

Той реагира мигновено. Старите контрабандистки рефлекси в съчетание с безпрекословната вяра в джедайските способности на жена му изпратиха „Хилядолетен сокол“ в рязък вираж… Точно когато два лазерни изстрела пресякоха пространството под тях.

— Дефлекторните щитове! — извика Хан, прекрати виража и навлезе в плавен завой.

Лея вече бе натиснала бутона на щитовете.

— Включени са — отвърна тя, активира оръжейната конзола и хвърли бърз поглед върху задните екрани. Виждаха се три малки кораба с размера на изтребители. Те отново стреляха и се втурнаха след „Хилядолетен сокол“ в отговор на маневрите му. И трите машини бяха без идентификация. — Това част от забавата ли е?

— Не е в моята програма — отвърна Хан. — Благодаря за предупреждението.

— Замалко нямаше да го получиш — призна си жена му и произведе лазерен залп с горната батарея на „Хилядолетен сокол“. Всичките изстрели пропуснаха целите си. — Мислех, че ме притеснява мисълта за Карде и Шада.

— Е, по-добре е да започнеш да се притесняваш за нас — каза Хан и завъртя спираловидно кораба. — Които и да са, си ги бива.

— Не исках да чуя това — каза Лея и включи интеркома.