Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

В продължение на една минута двамата офицери останаха безмълвни на задния мостик на „Химера“. Единствено приглушените звуци, които идваха от екипажа в траповете, нарушаваха настъпилата тишина. Пелаеон бавно огледа мостика на кораба си и се запита какво да прави. Ако Траун се бе върнал, не бе нужно, разбира се, да прави нищо — върховният адмирал щеше да извести желанията и заповедите си, когато му дойдеше времето. Но ако не се бе върнал… Пелаеон пристъпи напред и махна на дежурния офицер от разузнаването в десния трап.

— Няколко пъти за изминалите две седмици засичаме слухове за завръщането на върховен адмирал Траун — каза той. — В някои от рапортите споменава ли се върховният адмирал да се е свързал с друг звезден разрушител освен с „Неумолим“?

— Ще проверя, адмирале — отвърна офицерът и затрака по клавиатурата си. — Не, сър, с никой друг. Във всички рапорти се говори само за „Неумолим“ или за капитан Дория.

— Добре — каза Пелаеон. — Искам незабавно да се извърши проверка на дневниците на военен контрол на Бастион. Разберете къде е „Неумолим“.

— Слушам, сър.

Офицерът отново затрака по клавиатурата си.

— Нали не смятате, че Дория наистина ще впише плана за местоназначението си против заповедите на Траун? — тихо попита Вермел върховния командващ.

— Не — отвърна Пелаеон. — Но не съм убеден, че цялата тази строга секретност е наредена от Траун. А ако е била идея на Дизра, може да е забравил да каже на Дория, че крие от мен.

— Да, но…

— Готово, сър — обади се офицерът от разузнаването. — „Неумолим“ под командването на капитан Дория е напуснал Бастион преди двайсет часа на път за Яга Минор. Транзитно време дванайсет часа. Пасажери моф Дизра… — той вдигна поглед към Пелаеон и преглътна: — …и върховният адмирал Траун.

— Благодаря — кимна върховният командващ. — Капитан Ардиф.

— Сър? — отвърна Ардиф и прекъсна разговора си с дежурния компютърен офицер.

— Въведете курс към Яга Минор — нареди адмиралът. — Тръгваме, щом корабът се приготви.

— Слушам, сър — каза капитанът, обърна се и вдигна ръка към навигационната конзола. — Навигатор!

— Надявам се, че знаете какво правите, сър — смутено се обади Вермел. — Ако Траун и Дизра работят заедно, няма да е много умен ход да предизвикате мофа в негово присъствие.

Адмиралът се усмихна безрадостно.

— Всички разсъждения за умни ходове във връзка с кариерата ми отдавна са в миналото — отвърна той. — Още повече че съществува малкият шанс върховният адмирал да е в неведение за най-тежките престъпления на Дизра срещу Империята. Ако е така, мой дълг като имперски офицер е да му обърна внимание…

— Адмирале — повика го някой от сензорната конзола. — Входящ кораб… петдесет и пет градуса на четирийсет. Неизвестен съд, сър.

— Отбраната в готовност — спокойно нареди Пелаеон.

Очите му търсеха кораба по съобщения вектор, докато приближаваше по командната пътека към илюминатора. От опит знаеше, че неизвестните кораби обикновено са фалшива тревога: непривичен ъгъл, модификация или очертание, с което дежурният офицер не се е сблъсквал досега. Погледът му улови космическия летателен апарат… И върховният командващ спря насред пътеката, зяпнал невярващо през илюминатора. Какво беше това?

— Адмирале — колебливо го повика свързочникът. Гласът му бе неестествено висок. — Сър, сигнализират ни. По-точно сигнализират ви.

Пелаеон се намръщи.

— Лично на мен ли?

— Да, сър.

— Тогава го свържете с адмирала — рязко се намеси Ардиф.

— Слушам, сър — отвърна свързочникът.

— Здравейте, адмирал Пелаеон — изгърмя нечий глас през високоговорителите на мостика. Мъжкият глас говореше основния език без нито един от характерните акценти или интонации, обичайни за нечовешките гласови апарати. Гласът звучеше странно познат, даде си сметка върховният командващ и внезапно потръпна. Всъщност смущаващо познат. Като ехо от далечно минало…

— Сигурен съм, че няма да си спомните кой съм — продължи гласът, — но мисля, че сме се срещали един-два пъти.

— Ще приема думата ви — спокойно отвърна адмиралът. — На какво дължа удоволствието от посещението ви?

— Тук съм, за да ви направя едно предложение — отговори гласът. — За да ви дам нещо, което силно желаете.

— Така ли? — Пелаеон погледна към Ардиф, който стоеше в напрегнато очакване зад щирбордовата турболазерна командна конзола. — Не знаех, че съм имал неизпълнени желания.

— О, още не знаете за него — увери го гласът. — Но искате това, което ще ви предложа. Доверете ми се.