Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Съветник Органа Соло — пресипнало поздрави Кариб Девист и влезе в стаята. Той отмести поглед към Хан: — Соло — добави мъжът, пристъпи към него и протегна ръка. — Радвам се, че сте напуснали Бастион невредими.

— Не сме — отвърна бившият контрабандист и дори не понечи да приеме предложената ръка. — Хванаха ни.

Кариб замръзна. Ръката му увисна във въздуха. Погледът му отскочи до все още седящия Ландо, сякаш едва сега го бе забелязал. След това Девист бавно отпусна ръка.

— Какво стана? — попита той с опънато лице.

— Вече казах. Хванаха ни — повтори Хан. — Известно време ни гониха из града, след това ни пресрещнаха при кораба — той вдигна вежди. — Очевидно се котираме доста високо. Лично върховният адмирал Траун дойде да ни посрещне.

Соло смяташе, че лицето на Кариб не може да се изпъне повече, но грешеше.

— Траун? — прошепна Кариб. — Наистина ли беше той?

— Със сигурност не беше холограма — отсече бившият контрабандист. — Разбира се, че беше той. Поговорихме си и след това той ни даде документа за унищожението на Каамас — Хан посочи с пръст информационния чип на масата. — Ето го.

Кариб погледна към чипа.

— И? — предпазливо попита той.

— Променен е — каза Лея едва ли не нежно.

Съпругът й я погледна раздразнено. Защо се държеше мило с този човек?

— Предполагам, че не знаете как са ни хванали — каза Соло и изгледа свирепо Кариб.

— Не, не знам — отвърна Кариб, без да трепне. — Но като се има предвид, че не са ви задържали в мига, в който сте слезли от кораба, предполагам, че просто са ви разкрили. Мога ли също така да отбележа — добави той с нотка на раздразнение в гласа, — че след като са открили вас, това означава, че са открили и мен, което пък означава, че семействата ни на Малък Пакрик са изложени на опасност от имперски репресии. Колкото и маловажно да е това за вас.

— Да — тихо каза Хан. — Аз… съжалявам.

— Е… — отвърна Кариб. Гневът все още се усещаше в гласа му. — Знаехме какви рискове поемаме — той обърна очи към Лея: — Затова всъщност сме тук. Решихме…

— Един момент — обади се Ландо. — Дежурният офицер каза, че сте дипломатически пратеник. Как го измамихте?

— Нямаше нужда да го мамя — отговори Кариб. — Управлението искаше да изпрати някого да предложи помощта ни на президента Гаврисом и Новата република по каамаския въпрос. Ние изявихме желание. Това е.

— И стигна чак до Гаврисом още при първия опит?

Девист сви рамене.

— Прибягнахме до някои връзки, но не се наложи да използваме много — той се усмихна тъжно. — Пред вратата на президента на Новата република няма тълпи от кандидати да предложат помощта си. Май ние ще внесем разнообразие — клонингът отново погледна към Лея. — Става дума за това, че се събрахме и решихме, че не можем да гледаме със скръстени ръце как се развиват нещата — той неволно се изпъна уставно. — Затова дойдохме да ви предложим помощта си.

Хан погледна към Ландо. Имперски клонинги доброволно предлагаха помощта си за решаването на каамаския спор. Само това липсваше!

— И как предлагате да помогнете? — попита Соло.

— Както съумеем — отговори Кариб. — Това може да означава разни неща. Например знаете ли, че в армадата ви от кораби има най-малко три имперски космически съда?

— Какво искаш да кажеш? — попита Хан с присвити очи.

— Точно това, че в армадата ви има най-малко три имперски кораба — повтори Девист. — Малки, в долния сегмент на изтребителния клас, сигурно с не повече от трима-четирима души на борда. Но определено са имперски.

— Сигурен ли сте? — попита Лея.

Хан се свъси към нея. Погледът в очите й бе странен, а стойката — напрегната.

— Напълно — отвърна Кариб. — Докато идвахме, уловихме предаване с последния код от Бастион.

— Ясно — стисна устни Лея.

— Надявам се, че имате идентификациите на корабите — каза Ландо.

— Да, на онези, които засякохме — отвърна Кариб, извади информационен чип и го подаде на Соло. — Разбира се, може да не са само те.

— Разбира се — съгласи се Ландо.

Кариб го погледна. След това обърна очи към Хан. За момент задържа поглед върху него, изучавайки лицето му…

— Вижте, Соло — тихо каза той. — Знам, че ми нямате Доверие. Сигурно, ако бях на ваше място при дадените обстоятелства, и аз нямаше да се доверя на някого като мен, но независимо дали ни вярвате или не, ние сме на ваша страна.

— Не става дума за доверие, Кариб — обади се Лея. — Става дума за това, кое е действително и кое не. След като Траун отново дърпа конците, вече не вярваме и на собствените си очи, да не говорим за преценките си.