Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— А как ще излезете от там? — попита един от капитаните на ескадрила. — Едва ли вярвате, че ще останете незабелязани през цялото време.

Бел Иблис сви рамене.

— Ние сме имперски звезден разрушител — припомни той. — Мисля, че няма да имаме проблем да си пробием път, за да излезем от базата.

Уедж погледна към Коран и видя стисната долната челюст на приятеля си. Не, Бел Иблис напълно грешеше. Щом имперските части разберяха какво става, на стария генерал щеше да му се наложи да си спасява живота. Или…

Антилис отново погледна Бел Иблис. В стомаха му се загнезди странно усещане. Или той прекрасно знаеше, че няма да може да се измъкне жив. Знаеше, че единственият му шанс бе да намери копие от документа за унищожението на Камаас навреме и да го изпрати до някой от останалите кораби. И всъщност знаеше, че Яга Минор е мястото, на което щеше да загине. А щом го знаеше…

Уедж спря очи на Бустър, който отново бе кръстосал ръце на гърдите си. Неговият кораб се бе устремил към гибелта си. С Бустър на борда? Вероятно. Най-вероятно. Уедж чу въздишката на Коран до себе си.

— Няма да ни пожертва, Уедж — тихо каза той. — Мисли за Миракс и Валин.

— Разбира се — тихо отвърна приятелят му. Дъщерята на Бустър… съпругата на Коран… и шестгодишният внук на Бустър. Да, разбира се, беше логично. Едрият шумен стар пират Бустър Терик извънредно много обичаше семейството си, все едно дали го признаваше или не. И ако трябваше да плати с живота си, за да не израсне внукът му в гражданска война…

— Мисля, че Червената ескадрила ще трябва да се погрижи да се върнат — продължи Коран.

— Ясно — кимна Уедж.

— А изтребителите? — попита Ктаунмар, един от командирите, от другия край на залата. — Вероятно ще искате ескадрилата ми за охрана.

Бел Иблис поклати глава:

— Не. Ако се натъкнем на имперски изтребители, независимо от класа им ще се справим с тях. Цялата операция зависи от това да играем ролята си възможно най-продължително. Охрана от изтребители ще развали всичко. Не, всички ще останат при ударната сила — погледът му намери Уедж. — Включително Червената ескадрила — той задържа погледа си достатъчно дълго, за да му даде да разбере, че по този въпрос спор няма да има. След това отмести очи. — Индивидуалните ви задачи и позиции в бойния ред ще ви бъдат раздадени на излизане. Има ли въпроси?

— Да, сър — обади се някой. — Казахте, че сте направили фалшива идентификация на „Странстваща авантюра“. Името истинско ли е или измислено?

— О, трябва да е истинско — отвърна генералът. — Преди двайсет години имаше толкова много звездни разрушители, че диспечерите на Империята не можеха да ги запомнят. Когато се появеше непознато име, просто решаваха, че го няма в базата им данни. Но сега не е така. За щастие разузнаването засече имената на три от звездните разрушители, за които от няколко седмици няма информация. Вероятно са изпратени на специална мисия. Въпреки това шансовете някой от тях да се появи при Ята Минор са нищожни. Ще бъдем под името и идентификацията на звезден разрушител „Тираничен“ — той махна към Бустър — под командването на капитан Налгол.

Пет минути по-късно Уедж и Коран вървяха по коридора към дока, където ги очакваше останалата част от състава на Червената ескадрила.

— Ще бъде трудно да ги предпазим от отбраната — мрачно каза Уедж.

— Така е — отвърна Коран. Гласът му прозвуча отнесено. — Трябва да бъдем изобретателни.

— Някакъв проблем ли има? — намръщи се Уедж.

Командир Хорн бавно поклати глава:

— „Тираничен“… Нещо ме притеснява в избора на Бел Иблис, но не зная точно какво.

Джедайско предчувствие?

— Вземи да разбереш бързо — отвърна Уедж. — Има само един час до началото на операцията.

— Зная — Коран си пое дълбоко въздух. — Ще се опитам.

— Навет!

Навет се събуди на мига. Ръката му автоматично се мушна под възглавницата и стисна дръжката на бластера. Той отвори очи и обхвана обстановката с един поглед. Клиф стоеше на вратата на спалнята с бластер в ръка и яростно изражение на лицето, което едва се виждаше в мъждивата светлина на древстранския изгрев.

— Какво има?

— Някой е влизал в магазина — пошепна Клиф. — Обличай се!

Да, някой бе влизал в магазина. Навет вървеше из помещението като в мъгла, настъпвайки информационни чипове и разни части от обзавеждането, и гледаше изумен лудницата, в която бе превърнат малкият им спретнат магазин за домашни любимци.