Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Разбира се — каза Навет и направи крачка назад, за да ги пусне да минат, като се опитваше да прикрие внезапно обзелите го мисли за убийство. Не, старата жена не би се обадила просто така на охраната. — Всъщност тъкмо се канех да ви се обадя — добави той, докато ботанците се разпръскваха из магазина. — Ние самите току-що разбрахме.

— Имате ли списък на инвентара и стоката? — попита инспектор Прой’скин през рамо.

— Сега ще го донеса — отвърна Клиф и тръгна към щанда.

Един от ботанците спря пред клетката до рафта.

— Инспекторе? — провикна се той. — Какви са тези цилиндърчета?

— Моля ви, внимавайте — бързо каза Навет и тръгна към ботанския полицай, трескаво търсейки обяснение, което да прозвучи логично. — Това са хормонални капсули за малките маукрени.

— Какви хормони? — попита ботанецът.

— Новородените маукрени имат нужда от специална комбинация от слънчев спектър, атмосферни условия и диета — намеси се Клиф. — Човек почти никога не може да пресъздаде родния им свят, затова се нуждаят от хормони.

— Това са маукрените — добави Навет и посочи към клетката на малките гущерчета. — Прикрепяме цилиндрите към гърбовете им с помощта на специални хамутчета.

— Ясно — каза ботанецът. — Кога трябва да ги прикачите?

— Всъщност тази сутрин — отговори Клиф. — Съжалявам, инспектор Прой’скин, но ако нямате нищо против, за малко Ще трябва сами да продължите с огледа.

— Разбира се, разбира се — бързо каза инспекторът. — Моля, вършете си работата.

Навет отиде до една от преобърнатите маси и се усмихна злорадо, докато я поставяше на краката й. Край на опита на старицата да бъде проницателна. Очевидно двамата с Клиф можеха да я надиграят във всеки един момент. Сега не само имаха повод да отложат дългите полицейски разпити, не само отхвърляха всички възможни подозрения от себе си, предлагайки на инспекторите пълен достъп до магазина, а и щяха да приключат последната фаза от плана си под косматия нос на ботанския бюрократизъм. Разбира се, в плановете им не влизаше да изпълнят тази фаза поне още няколко дни. Но не можеше всичко да е идеално.

Двамата имперски агенти поставиха обездвижващата рамка, пренебрегнаха тихо суетящите се край тях ботанци, които търсеха улики, и се заловиха за работа.

Бяха поставили деветдесет и седем хамута с цилиндърчета върху деветдесет и седем маукрени и им оставаха още двайсет, когато Навет усети, че из магазина се носи странна миризма.

Той погледна първо към Клиф, който бе погълнат от поставянето на поредното цилиндърче върху обездвиженото върху рамката малко влечуго, а след това огледа магазина. Четиримата ботански инспектори си бяха отишли отдавна и на тяхно място бяха пристигнали трима техници, за да снемат отпечатъци и химически образци от клетките, аквариумите и терариумите. Никой от тях още не бе усетил миризмата. Клиф вдигна поглед и видя изражението на Навет.

— Какво има? — тихо попита той.

Навет сбърчи нос. Клиф се намръщи, помирисвайки въздуха… И изведнъж очите му се разшириха.

— Пушек.

Навет кимна. Очите му отново бързо огледаха магазина. Не се виждаше нищо. Нито пламъци, нито дим, но миризмата определено се засилваше.

— Няма да го направи, нали? — процеди Клиф.

— Не е зле да приемем, че ще го направи — отговори Навет. — Вземи маукрените, които оборудвахме, и ги занеси в кафенето.

— Сега — Клиф погледна към ярката слънчева светлина, която струеше от прозорците. — Навет, в момента там е пълно с хора.

— Тогава измисли някакъв начин да ги изнесеш от тук — изсъска другият агент. Ако загубеха маукрените, всичко отиваше на вятъра. — Извикай Пенсин и Хорвик. Обявявам пълна бойна готовност.

Клиф кимна мрачно, остави инструментите си и започна да връща останалите маукрени в клетката им…

Изведнъж един от ботанците извика.

— Пожар! — високо каза той. — Сградата гори! Морвиал… извикай огнепотушвачите. Бързо!

— Пожар ли? — въпросително повтори Навет и се огледа с престорена изненада. — Къде? Не виждам никакъв огън!

— Глупак — отвърна ботанецът. — Не усещаш ли дима! По-бързо… оставяйте всичко и излизайте!

Навет хвърли поглед към Клиф. Значи това бе планът на старицата. Не е могла да се досети за ролята на магазина, затова е решила да ги принуди да го изоставят.

— Но стоката ми е много ценна — запротестира Навет.

— Колкото живота ви ли!? — ботанецът пренебрегна собствения си съвет, заобиколи щанда и бързо заопипва стената зад него. — Вървете… излизайте!