Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Номерът мина. Дасима мигновено премина в защита.

— Съвсем не — увери го тя твърде бързо. — Просто…

Звънът на интеркома в конферентната зала я спаси.

— Адмирал Траун, говори капитан Дория — обади се познат глас.

Седнал до мофа, майор Тирс натисна бутона.

— Говори майор Тирс, капитане — каза той. — Адмиралът слуша.

— Простете за прекъсването, сър — каза Дория, — но помолихте да бъдете уведомяван, в случай че някой кораб, за който не е известено, приближи базата. Току-що получихме сигнал за помощ от звезден разрушител „Тираничен“, който спешно моли за съдействие.

Дизра погледна стреснато адютанта си. „Тираничен“ бе един от трите звездни разрушителя, които се спотайваха зад маскировъчния щит при Ботауи. Или поне трябваше да се спотайва.

— Съобщиха ли за положението си? — попита Траун.

— В момента получавам съобщението, сър… казват, че са били нападнати от многочислена десантна част на Новата република и са понесли сериозни поражения. Казват, че десантната част е непосредствено зад тях и имат нужда от укритие. Генерал Хестив очаква инструкции.

Дизра усети как лека усмивка разтяга устните му. Не… разбира се, че това не беше истинският „Тираничен“. Предчувствието на бившия гвардеец бе излязло правилно. Корускант наистина правеше отчаян опит да се сдобие с копие от документа за унищожението на Каамас. А не само че капанът бе готов и ги очакваше, но и при тях се намираше представителка на единайсетте на Мистрил, за да наблюдава как жалкият опит на Новата република ще се превърне в унизително поражение. Едва ли дори истинският адмирал Траун би могъл да устрои нещата по-добре.

— Предайте на генерал Хестив да пусне входящия звезден разрушител „Тираничен“ през външната защита — нареди върховният адмирал на Дория. — След това да обяви пълна бойна готовност и да се подготви за вражеско нападение.

— Слушам, сър.

— След това, капитане — продължи Траун, — ще подготвите „Неумолим“ за битка. Проследете входящия звезден разрушител и запишете курса му, после заемете положение точно между него и базата. В този момент ще наредите на генерал Хестив да го атакува с вътрешната защита.

— Слушам, сър — каза Дория, леко объркан, но въпреки това непоколебим. — Ще дойдете ли на мостика?

— Разбира се, капитане — отвърна върховният адмирал, стана от стола си и удостои Дасима с лека усмивка, махайки към вратата на заседателната зала. — Всъщност ще дойдем всички.

Внезапен шум събуди Гент от леката дрямка и го накара да се изправи в стола си. Огледа се и видя, че е сам. Едва тогава от мъглата на още съненото му съзнание изплува фактът, че чува някаква аларма. Той отново огледа стаята, търсейки източника на звъна. Не видя нищо. Явно идваше от друго място в станцията. След няколко секунди хакерът откри на клавиатурата копчето, което изключваше алармата в секцията за контрол на климата.

Тя заглъхна с неприятно звънтене в ушите му. Момчето продължи да гледа клавиатурата още миг, питайки се дали си струваше да влезе в системата на главния компютър и да разбере какво става. Едва ли. Каквото и да ставаше, надали имаше нещо общо с него. Изведнъж Гент се намръщи. Клавиатурата пред него сякаш просветваше.

Гримасата му се стопи в облекчено разбиране. Естествено! Това бяха отраженията от светлините, които идваха от илюминаторите на жилищния отсек зад него. Той стана, коленете му поддадоха, припомняйки му, че отново е седял твърде дълго в едно положение, изкуцука през отворената врата и надникна навън.

И мигновено видя източника на премигващата светлина: страховита игра на турболазерни залпове и взривове на протонни торпеда, които идваха от външната защита на базата. Сред цялата тази бляскава огнена сила право към вето неумолимо се носеше огромният корпус на имперски звезден разрушител.

Гент стаи дъх, приковал очи в приближаващия кораб. Изведнъж всички приказки на Пелаеон и Хестив за опасности и заплахи, които през последните дни кротко дремеха в съзнанието му, се защураха в главата му. Този звезден разрушител идваше за него. Хакерът бе сигурен в това.

„Бягай! — мина бързо през главата му. — Бягай от тук!

Надолу по дългия тунел към главната база. Намери генерал Хестив или онзи пилот изтребител, който те докара от «Химера», или просто се скрий някъде!“

Но не можеше да го направи. Хестив го бе предупредил, че има шпиони в главната база. Ако отидеше там, някой със сигурност щеше да го издаде. Освен това, изведнъж си припомни момчето, не можеше да отиде никъде. Беше заключил три пъти единствената врата, беше поставил парола, която би отнела час на всеки хакер, докато я разбие. Самият той, който лично я бе поставил, щеше да има нужда поне от половин час, за да я деактивира. А след половин час щеше да е късно.