Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Не може да бъде — вероятно за пети път каза Клиф. — Не може да бъде. Как е успяла да се вмъкне, без да задейства алармите?

— Не зная — отвърна Навет и погледна към една от редиците с клетки. — Поне не е взела маукрените.

— Доколкото личи от пръв поглед, не е взела нищо — Клиф се огледа. — Просто тихичко е разхвърляла всичко или го е подредила по друг начин.

Навет кимна. Въпреки цялата й енергия и ентусиазъм старицата май бе пропуснала важното. Онова място от задната стена до електроразпределителната кутия, където двамата с Клиф бяха направили тайното си скривалище, бе недокоснато.

— Като изключим бъркотията, нищо не е направила — каза Навет, заобикаляйки щанда. Компютърът бе включен. Сигурно бе ровила из файловете им. И отново си е губила времето.

— Навет — Клиф стоеше пред една от клетките и гледаше рафта до нея.

— Какво? — Навет заобиколи отново щанда и отиде при него.

Върху рафта в стройна редичка стояха малките цилиндърчета, скрити във фалшивото дъно на клетките на маукрените. А до тях се мъдреше друг бинарен предавател.

— Ще говориш ли с нея? — попита Клиф.

— Защо? — сопна се Навет. — За да я слушам как злорадства ли?

— Може да я накараш да ни каже какъв ще е следващият й ход — Клиф махна към цилиндърчетата. — Едно липсва.

Навет преглътна едно проклятие. Той взе предавателя и натисна комутатора.

— Изглежда, си си имала занимавка, а? — започна той.

— О, добро утро — прозвуча бодрият глас на старата жена. Никога ли не спеше? — Днес сме ранобудни!

— А ти си лягаш късно — отвърна Навет. — Трябва повече да внимаваш за себе си. Едно непривично упражнение на твоята възраст може да бъде фатално.

— Ха-ха-ха! — присмя се тя. — Упражненията са добри за старото сърце.

— Стига да не ги изпълняваш в близост до остри предмети — мрачно й напомни Навет. — Нали знаеш, че на Ботауи има закони против вандализма?

— Стига да знаеш срещу кого да повдигнеш обвинение — безгрижно отвърна тя. — А вие знаете ли?

Имперският агент стисна зъби. Беше права. Всичките усилия да установят идентификацията на кораба й досега бяха завършили с неуспех.

— Тогава остава да се оправим лично с теб — каза той.

От другата страна се разнесе кикот:

— Това ви го предложих снощи. Иска ми се да вземете решение. Между другото донесохте ли ксероловия си снайпер?

Навет се ухили. Взел го беше. Оръжието се намираше в тайното им скривалище, готово за действие.

— Какво точно очакваше, че ще намериш тук?

— О, човек никога не знае — отвърна старицата. — Открай време обичам животинките. За какво служат малките цилиндри?

— Ти си специалистката по всичко, ти кажи.

— Е, много си докачлив рано сутрин — смъмри го тя. — Нямам и най-малката представа?

— Ще ти подскажа — предложи Навет. — Ако ти ми кажеш какъв ще е следващият ти ход.

— Моят следващ ход ли!? — възкликна тя невинно. — Нищо не планирам. Оттук нататък всичко е в ръцете на ботанците.

Навет погледна Клиф.

— Разбира се — каза той. — Хайде стига… и двамата знаем, че не можеш да извикаш охраната. Затова сме лице в лице.

— Хубаво е да си вярваш — насърчи го старата жена. — Е, аз съм малко уморена, а при вас след малко ще дойдат гости. До скоро.

Връзката прекъсна с пукане.

— Довиждане — тихо каза Навет, изключи предавателя и го върна на рафта. След това извади ножа си и с всичка сила го заби в малкия уред.

— Какви гости имаше предвид тя? — попита подозрително Клиф, докато Навет изсипваше парчетата от предавателя в кофата за боклук. — Нали не смяташ, че се е обадила на охраната?

— Не е възможно — отвърна Навет. — Хайде, трябва да оправим, преди да отворим…

Той не довърши. Някой почука на вратата. Имперският агент се намръщи и прекоси помещението, връщайки ножа и бластера си съответно в кобура и в канията, скрити под туниката му. Отключи вратата и я отвори. Озова се лице в лице с четирима ботанци, на чиито рамене висяха широките жълто-зелени отличителни ленти на местната полиция.

— Търсим собственика на търговския център за екзотични животни Навет — каза полицаят, който стоеше най-отпред.

— Аз съм — отвърна Навет. — Магазинът отваря…

— Аз съм инспектор Прой’скин от древстранския отдел за потискане на престъпността — рязко го прекъсна ботанецът и вдигна блестяща служебна карта. — Имаме обаждане, че в магазина ви е влизано с взлом — и той отмести очи над рамото на имперския агент. — Очевидно обаждането не е фалшиво. Може ли да влезем?