Тимъти Зан - Изходящ полет

— Готова съм да се обзаложа — сега очите й хвърляха неприкрити искри. — А ти не забравяй да ме информираш, когато това стане — с тези думи тя му обърна гръб, запъти се към компютъра и седна в стола пред него.

Кенто я изгледа за миг, а после се обърна към Кардас.

— Ти имаш ли нещо да добавиш? — провокира го той.

— Не — бързо каза Кардас, — нищо.

— Тогава се махай — тросна се Кенто и се отмести от вратата. — И не забравяй какво ви казах. Не допускай грешката да му се доверяваш сляпо.

— Няма — като се промъкна внимателно покрай него, Кардас излезе в коридора и се прибра в каютата си.

През илюминаторите на „Мрачна мъст“ дългите линии се свиха до точки и бойният кораб на Търговската федерация — могъщ линкор, излезе от хиперпространството.

— Пристигнахме — съобщи вицелорд Сив Кав от командния си престол на мостика.

— Ъ-хъм — промърмори замислено Кинман Дориана от мястото си зад вицелорда, където бе седнал. Като цяло можеше да се каже, че неймодианците разполагат с великолепни навигационни системи. Но всяка система работи, доколкото позволяват уменията на нейните оператори, а в случая с „Мрачна мъст“ това бе доста спорно. Дарт Сидиъс бе наредил екипажите на всички кораби в Първа ударна група да се сведат до минимум. Живата сила беше от онези, които можеха да държат устата си затворена, а за останалата работа имаше заповед да се използват дроиди. Дориана неколкократно си бе задавал въпроса, дали планът на Сидиъс не бе в крайна сметка да се отърве от абсолютно всички оцелели от тази мисия — за да се застрахова, че все пак отнякъде няма да изтече информация. Ако бе прав, тогава ограниченият брой членове на екипажите щеше да направи тази задача значително по-лесна.

— Притесненията ви са неоснователни — високомерно каза вицелорд Кав, без да има ни най-малка представа, в каква посока вървяха истинските мисли на Дориана. — В момента вече за втори път проверяваме точното местоположение.

— Благодаря ви — Дориана учтиво сведе глава. Ограниченият екипаж, разбира се, нямаше да се отрази ни най-малко на нападателната им ефективност. Същинската част на битката щеше да се поеме от дроиди изтребители, а техните действия бяха предварително зададени и напълно автоматизирани.

Той бавно огледа целия мостик, където неколцина неймодианци и дроиди съсредоточено работеха пред командните си постове, след което насочи вниманието си към тактическото табло. Там се виждаше как първа ударна група вече започваше да се подрежда в характерната неймодианска защитна формация. Двата масивни пръстеновидни линкора на Търговската федерация се разполагаха в центъра, където биха били най-лесно отбранявани, шестте въоръжени кораба клас „Твърдоядрен“ на Техническия съюз образуваха пирамидална защитна черупка около тях, а над всичко това заемаха охранителна позиция седемте ескортни крайцера, също принадлежащи на Търговската федерация.

Беше внушително струпване на огнева мощ, може би най-значителното след онова фиаско край Набу. Дори и въоръжението на шестте чисто нови крайцера на „Изходящ полет“ нямаше да може да се противопостави на Първа ударна група.

Ако, разбира се, навигаторите на Сив Кав бяха съумели да ги изведат на подходящото място и в подходящата система. Изпуснеха ли „Изходящ полет“ на това място, щеше да се наложи да избързат поне още шестстотин светлинни години напред, за да могат да пресекат траекторията му при втората му навигационна спирка.

— Позицията ни е потвърдена — обяви Кав със задоволство. Мигателните ципи на очите му бързо премигаха пред Дориана. — При положение че координатите, които ни дадохте, се окажат верни.

— Верни са — каза Дориана. — Ако „Изходящ полет“ спазва разписанието си, ще пристигнат тук след малко повече от единайсет дни. Дотогава ще проведем няколко тренировъчни упражнения, за да сме сигурни, че вашите хора и машини са напълно готови.

— О, те са дори повече от готови — вдървено настоя Кав. — Боевите програми, които сме инсталирали в дроидите изтребители, са възможно най-качествените. А между двата линкора разполагаме с най-малко няколкостотин от тях. Независимо какви защити има „Изходящ полет“, независимо колко умели са техните артилеристи, ние ще ги разгромим с лекота.

„Точно това казахте и преди битката на Набу!“, понечи да отбележи Дориана, но с усилие запази тази забележка за себе си и каза:

— Сигурен съм, че сте прав. Все пак следващите няколко дни ще ги използваме, за да разиграем моите учения.