Тимъти Зан - Изходящ полет

— Аа, да, оправихме я — отговори му Улиър, като направи усилие да се абстрахира от мислите за джедаи и едноцветни помещения. — Слушай сега как стана. Това ще те гръмне. Познаваш ли оня Б’Кревнис, големия нелечимо ухилен фофийхянин, който трябваше да отговаря за поддръжката на течностите? Този образ бил сложил неправилен надпис на един от собствените си уреди…

Едва в четвъртата столова на К–4 Лорана най-после успя да открие семейството на Пресор.

— Здравейте — усмихна се тя, докато се приближаваше към тяхната маса. — Как сте тази вечер?

— Добре — отговори Пресор и в очите му се прочете внезапно безпокойство от появата й. — Да не би нещо да не е наред?

— Ами зависи от гледната точка — Лорана коленичи между Жорад и майка му. — Исках да те намеря и да ти кажа, Жорад, че повторните ти тестове вече са готови. Те също са показали отрицателен резултат. Съжалявам.

Момчето сбърчи чело.

— Няма проблем — каза той, видимо разочарован. — Мама и татко предполагаха, че пак ще стане така.

— Майките и татковците са мъдри хора — каза Лорана. — Надявам се, че не си прекалено разочарован.

— Сигурна съм, че ще го преживее — каза майката на Жорад и в гласа й пролича известно облекчение. — Има много други неща, които може да направи с живота си.

— Така е — каза Лорана и в мислите й се появи лицето на брат й. — Всички ние трябва да приемем силните и слабите си страни и след това да продължим напред.

— Макар че понякога това става с известен тласък отстрани — вметна бащата мрачно. — Разбрах, че вие, джедаите, вчера сте имали някакво спречкване на крайцер К–2.

— И аз чух нещо за това — потвърди Лорана. — Аз самата не бях там, така че не бих могла да кажа дали е било точно спречкване или нещо друго. Но разбрах, че ситуацията се е разрешила по мирен начин.

— А аз пък разбрах, че момчето е било почти насила отмъкнато да учи в джедайското училище — възрази Пресор.

— Но ако това е негово рождено право, тогава кой би могъл да му го отнеме? — запита Лорана. — Животът на един джедай може да бъде доста труден. И, да, наистина се изискват немалко жертви. Както от детето, така и от родителите. Но пък тези неща се отнасят и за всяко друго решение, в което има смисъл и достойнство.

— Сигурно — каза Пресор, видимо несъгласен с подобни аргументи.

— Е, сега ще ви оставя да си довършите вечерята — Лорана отново се изправи на крака. — Благодаря ви за отделеното време.

— Ние ви благодарим, че се отбихте — върна жеста й Пресор.

— Довиждане, джедай Лорана — добави Жорад. В продължение на един кратък миг очите му се задържаха на лазерния й меч, след което той се обърна и продължи да се храни.

Лорана се обърна и прекоси столовата, като по пътя към вратата се опитваше да вникне в настроенията на хората около нея. Повечето от онези, покрай които минаваше, вдигаха небрежен поглед към нея и после се връщаха към храната си без осезаема промяна в чувствата си. Останалите дори не й обръщаха внимание. Всички изглеждаха повече или по-малко удовлетворени, ако се оставеше настрана неизбежното изнервяне от разни дребни затруднения в оперативните им ангажименти. Ако изобщо тук някъде съществуваше някакво нарастващо негодувание срещу джедаите, тя не успя да го усети.

Значи може би страховете й са били неоснователни. В крайна сметка всички те щяха да останат на борда на „Изходящ полет“ още доста дълго време заедно. Тогава дори онези, които сега бяха натрупали негодувание поради отнемането на децата им за обучение, щяха в крайна сметка да осъзнаят, че по-големият брой джедаи на борда наистина означава по-гладко и по-сигурно пътуване.

Сега обаче беше време да се върне на работа. Все още имаше много донесени в последния момент уреди, които трябваше да се пренесат от складовото ядро до други места. Членовете на екипажа имаха достатъчно ръце и машини за тази работа, но пък винаги съществуваше опасност някоя кутия да се изплъзне и да падне. Затова нямаше да е лошо наблизо да се навърта някой джедай и да ги предпазва от злополуки. На борда на „Изходящ полет“ все някой ден щяха да се появят и неизбежните наранявания и нещастни случаи, но Лорана нямаше намерение да допуска те да започнат още отсега. Не и ако тя можеше да ги предотврати.

Като излезе в коридора, Лорана Джинзлър се насочи към задния пилон с турболифт. Някой ден, обеща си тя, не би било зле да си намери една от онези шейни, за които разправяше капитан Пакмиллу.