Тимъти Зан - Изходящ полет

Пред вратата на една от каютите на този етаж беше застанал едър и тромав мъж, който притискаше с ръце рамката на вратата, сякаш предизвикваше някой да се опита да премине покрай него и да влезе в каютата. Зад гърба му се виждаше коленичила на пода жена, в чиито очи се четеше неистов ужас. С двете си ръце тя притискаше малко момче към гърдите си. Самото дете изглеждаше уплашено, но и някак си необичайно съсредоточено.

Кбаот се извърна към Оби Уан с навъсено лице:

— Какво правите тук? В момента би трябвало да спите.

— Чух, че има някаква суматоха — обясни Оби Уан и се приближи до вратата на каютата. — Здравейте! — каза той на мъжа.

— Никъде няма да го вземате! — изръмжа в отговор мъжът. — Не ми пука с колко от вас ще се боря, но няма да ви го дам. Никъде няма да го вземате!

— Нямате избор — каза Кбаот с равен глас. — Това ви го обясни още преди седмица учителят Евриос. Синът ви е потенциален джедай и се е съгласил да започне обучението си. Това означава, че той идва с нас.

— Кой го казва? — тросна се мъжът. — Според законите на кораба всички решения за съдбата на децата се вземат от родителите им. Проверил съм това.

— Законите на кораба не са писани за ситуации като тази — отговори Кбаот. — Следователно в случая те не важат.

— Значи просто ей така отхвърляте законите, както на вас ви е удобно?

— Разбира се, че не ги отхвърляме — отвърна Кбаот. — Просто ги пренаписваме.

— Кой това? — настоя мъжът. — Вие, джедаите?

— Капитан Пакмиллу е върховният представител на властта тук, на борда на „Изходящ полет“ — вметна Оби Уан. — Ще го повикаме и ще питаме…

— Може и той да е бил върховният представител на властта — каза Кбаот, като го сряза с предупредителен поглед, — но това тепърва ще се разглежда.

Оби Уан Кеноби почувства неприятни тръпки, които пробягаха по гърба му.

— Какво искате да кажете?

— „Изходящ полет“ е преди всичко джедайски проект — припомни му Кбаот. — И следователно джедайските закони стоят над всяка друга юрисдикция на борда.

Оби Уан внимателно си пое дъх и сякаш чак сега осъзна колко много хора се притискаха към тях и следяха разговора.

— Може ли да поговоря с вас, учителю Кбаот? Насаме?

— По-късно — Кбаот издигна глава над тълпата. — Капитан Пакмиллу е тук.

Оби Уан се извърна и видя как тълпата се разтваря, за да пропусне Пакмиллу. Макар че несъмнено го бяха измъкнали от леглото, униформата на монкалмарианеца пак изглеждаше безупречно.

— Учителю Кбаот — каза той с доста по-грапав глас от обичайното, — учителю Кеноби. Какъв е проблемът?

— Искат да ми вземат момчето! — сърдито процеди мъжът на прага на каютата.

— Това момче ще бъде прието да се обучава за джедай — спокойно каза Кбаот. — А този баща се опитва да му отнеме това право.

— Какво право? — изуми се мъжът. — Неговото право? Или нашето право? Или вашето право?

— Джедаите са бранители на мира във Вселената — припомни му Кбаот. — И като такива…

— Може в Републиката да сте такива — пресече го мъжът, — ама нали тъкмо по тази причина напуснахме Републиката? За да се махнем от всички тези безпричинни правила и произволно правосъдие, а също…

— Може би ще е добре да изчакаме до утре сутрин, за да обсъдим всичко това — прекъсна го Оби Уан. — Струва ми се, че тогава всички ще бъдем по-спокойни и по-свежи.

— Няма нужда — настоя Кбаот.

— Учителят Кеноби говори мъдро — каза Пакмиллу. — Ще се съберем утре след закуска в предната командна конферентна зала на крайцер К–2 — и той завъртя огромните си очи първо към бащата, а после и към Кбаот. — Там и двамата ще имате възможност да изложите аргументите си, както и ще можем да се обърнем към съответните параграфи от законите на Републиката.

Кбаот въздъхна шумно:

— Много добре, капитане. До утре.

Като каза това, той хвърли един последен поглед към мъжа и момчето и закрачи по коридора. Пред него тълпата се разтваряше значително по-бързо, отколкото пред капитан Пакмиллу. Оби Уан го последва, като се възползва от отворилия се проход в множеството.

През първите няколкостотин метра двамата крачеха мълчаливо. Оби Уан вече започваше да се пита дали Кбаот изобщо бе забелязал присъствието му, когато Кбаот внезапно проговори:

— Не трябваше да постъпвате така, учителю Кеноби — изръмжа той. — Джедаите не трябва никога да спорят на обществено място.

— Не знаех, че изясняването на една ситуация се брои за спор — Оби Уан се присегна към Силата за допълнително търпение. — А и докато сме на темата, джедаите не трябва никога съзнателно да се противопоставят срещу хората, на които са призвани да служат.