Тимъти Зан - Изходящ полет

И тъкмо когато се канеше да прекрачи през прага, един мъж се появи отнякъде и застана на пътя й.

— Моля за извинение, джедай — каза той нерешително. — Една думичка, ако може?

— Разбира се — Лорана се вгледа в него. Беше типичен член на екипажа, младолик, със светли очи и къса тъмна коса. На якичката му имаше петно от нещо мазно. Вероятно Манинг го бе повикал тук директно от работното му място. Зад гърба му стоеше млада жена, която държеше спящо бебе в едната си ръка. До нея стоеше момче на около пет-шест години. Тя бе поставила свободната си ръка на рамото му. — С какво мога да ви помогна?

— Казвам се Дилиан Пресор — каза мъжът и посочи с ръка към останалите зад него: — Синът ми Жорад има въпрос към вас.

— Добре… — каза Лорана, като пристъпи към момчето. Направи й впечатление, че когато се приближи към тях, жената сякаш стисна сина си за рамото. — Здравей, Жорад — каза тя и приклекна на коляно пред него.

Той се взря в нея неуверено, а изражението му издаваше смесица от несигурност и страхопочитание.

— Вие… наистина ли сте джедай? — запита той.

— Да, — увери го Лорана. — Аз съм джедай Джинзлър. Можеш ли да повториш това?

Момчето прехапа устни неуверено.

— Джедай Джиссър?

— Джинзлър — поправи го тя. — Джин-злър.

— Джедай Джиссър — опита отново момчето.

— Или пък може да пробваме с джедай Лорана — предложи тя. — Искаш да ме попиташ нещо ли?

Момчето хвърли неуверен поглед към майка си. След това събра сили и отново погледна Лорана в очите.

— Учителят Манинг каза, че джедаи може да станат само хората, които той е повикал — каза детето. — Исках да знам дали и аз ще може да стана джедай.

Лорана вдигна очи към майката и забеляза обтегнатите черти на лицето й.

— Боя се, че това не е тема, по която който и да е от нас би могъл да направи каквото и да е — каза тя. — Ако по рождение не си получил чувствителност към Силата, ние няма да можем да те обучим, за да станеш джедай. Съжалявам.

— Ами ако се подобря? — продължи да настоява Жорад. — Той каза, че останалите от нас са доста близо. Пък и мина много време, откогато ни правеха тестове за последно. Може и да съм се подобрил…

— Възможно е — каза Лорана. На теория, разбира се, това бе невъзможно. Чувствителността към Силата можеше да се подхранва, но не и да се създава.

От друга страна, Кбаот наистина беше споменал, че именно тези семейства имат някаква ниска, но не и пренебрежима чувствителност. Поне на теория беше съвсем възможно тестовете на момчето да са били неточни.

— Ето какво ще ти предложа — каза тя. — Обещавам ти, че ще поговоря с джедай Джъстин Манинг да ти направи нови тестове, става ли? И ако си се подобрил, ще видим какво можем да направим, за да те включим в програмата.

Очите на Жорад светнаха:

— Добре. Кога може да го направите?

— Ще поговоря с учителя Манинг — повтори тя, питайки се дали вече не му бе дала по-голямо обещание, отколкото можеше да изпълни. — А той ще се уговори с баща ти.

— Жорад? — подкани го майката му.

— Благодаря ви! — прилежно произнесе то.

— Няма за какво — каза Лорана, като се изправи и погледна бебето в ръцете на майката. — А това сестра ти ли е?

— Да, това е Катарин — каза Жорад. — Обикновено тя много плаче.

— Ами да. Бебетата това го могат най-добре — съгласи се Лорана и хвърли поглед последователно към майката и към бащата. — Благодаря ви за това, че дойдохте.

— Няма проблем — каза Дилиан и като хвана сина си за ръка, пристъпи към вратата. Тя се отвори и той побутна момчето навън в коридора. — Благодаря ви, джедай Джинзлър.

— Джедай Лорана — поправи го Жорад.

Сякаш насила Дилиан се усмихна.

— Джедай Лорана — коригира се той. После протегна ръка към жена си и я изведе след Жорад.

— Аа, ето те къде си! — долетя в този миг един нервен глас откъм дъното на коридора.

Лорана тръгна след семейството. От далечната част към тях крачеше млад мъж с изцапана коса. Устата му беше разтеглена в тънка сприхава линия, а очите му хвърляха искри към Дилиан.

— Какво, по бриксолите, правиш тук, Пресор?

— Имаше специално събрание — каза Дилиан и кимна към Лорана: — Това е джедай Лорана Джинзлър…

— И откога започна да се скатаваш от работа заради някакви си срещи? — сряза го мъжът. — Ако не си забелязал, малко е трудничко да се провеждат комуникационни дълбинни тестове на хипердвигателните реактори, когато хипердвигателните специалисти ги няма.

— Знам — каза Пресор и подаде дланта на Жорад към майка му. — Съжалявам… Мислех, че тук ще приключим по-скоро.