Тимъти Зан - Изходящ полет

— Еми явно си се лъгал — мъжът изгледа Лорана с пламтящ поглед. — Подобни неща редовно ли ще се случват на борда, джедай Джинзлър?

— Какво искате да кажете, ъъ…?

— Час Улиър — представи се кратко той. — Искам да кажа, така ли смятате вие, джедаите, да идвате и да ни се месите в работната програма?

— Не съм сигурна какво искате да кажете — продума Лорана.

— Преди два дни джедай Джъстин Манинг измъква всички от помещението за системен контрол за учебна тренировка с изтичане на охладителна течност — обясни Улиър. — Няма значение, че през последния месец ние вече сме си правили такива тренировки. Сега пък вие си решавате изневиделица да свикате някакви специални събрания и измъквате хора, които са на дежурство във важни станции. А за утре какво сте замислили? Упражнение за евакуация в херметизирания отсек ли?

— Някакъв проблем ли има, Улиър? — внезапно долетя гласът на Манинг зад тях.

Лорана се извърна и видя Манинг, който току-що бе излязъл в коридора.

— Просто ми се иска днешната работа да си я свършим днес, за да мога после да спя със съня на благочестивите — каза Улиър с искрица сарказъм в гласа. — Или за подобна претенция е необходимо да пусна официална заявка?

— Разбира се, че не — увери го Манинг. — Пресор, свободен сте да се завърнете на вашата станция.

— Благодаря ви — каза Пресор.

— И в бъдеще ще положим старания да се съобразяваме с различните работни дежурства — допълни Манинг към Улиър.

— Хубаво — каза Улиър, вече не толкова настървено. — Хайде, Пресор, дай да я свършим тая работа, преди да застъпи следващата смяна.

Той се отправи надолу по коридора с бърза походка.

— Ще се видим по-късно — каза Пресор, като докосна жена си за ръката и се обърна след колегата си.

— Довиждане, джедай Лорана — тъжно каза Жорад, като вдигна поглед към нея. — Надявам се, че ще се видим отново…

— Сигурна съм, че ще се видим, Жорад — Лорана се усмихна на момчето. — Ще се грижиш добре за сестричката си, нали?

— Добре — като стисна ръката на майка си, момчето я последва надолу по коридора.

— Изглежда доста раздразнителен тип — продума Лорана на Манинг, когато семейството се отдалечи.

— Кой, Улиър ли? — сви рамене джедаят. — Може би. Въпреки това има право да ни се сърди, че променяме програмата им без всякакво предупреждение. Може би няма да е лошо да поговориш с учителя Кбаот по този въпрос.

— Мислех, че вие свикахте учебната тренировка с изтичане на охладителна течност?

— Да, но по заповед на учителя Кбаот — уточни Манинг с крива усмивка. — Пък и Улиър, без да иска, се оказа прав. Наистина по-късно през седмицата има насрочено упражнение за евакуация в херметизирания отсек…

Лорана кимна с разбиране.

— Добре, ще опитам да поговоря с него — обеща тя.

Вече бяха изминали шест стандартни дни от напускането на Яга Минор и експедицията бе направила една рутинна навигационна проверка в системата Лоннау, когато се появиха и първите проблеми.

В задния пътнически отсек на крайцер К–1 се бе насъбрала немалка тълпа, когато Оби Уан Кеноби пристигна.

— Нека да мина, моля — каза той няколко пъти, докато се опитваше да си проправи път през несговорчивата навалица.

— Гледайте, ето още един! — недоволно извика един родиански глас отнякъде.

— Още един какво? — запита Оби Уан и се взря в тази посока.

— Още един джедай! — отвърна родианецът и впи поглед право в очите му.

— Спокойно, Фийвин — предупреди го един мъж близо до него. — Недей да раздаваш обвинения с лека ръка.

— Може ли да ми кажете какво се е случило? — поинтересува се Оби Уан.

— Какво се е случило ли? Крадци в нощта, ето какво се е случило! — троснато изтърси родианецът. — Крадци с лъскави роби и лазерни мечове!

— Млъкни, Фийвин! — каза другият мъж. После погледна към Оби Уан и бързо сведе очи. — Дойдоха да вземат нечие дете, това е всичко.

— Посред нощ! — вметна Фийвин.

— Каква нощ? — укори го другият. — Ние сме в открития Космос. Тук винаги е нощ.

— Семейството спеше по това време — уточни Фийвин. — Значи за тях е било нощ.

— Благодаря ви — каза Оби Уан и като се промъкна между тях, продължи да си пробива път в навалицата.

Независимо дали бе станало посред нощ или не, сигурно щеше да се наложи да повика Кбаот. Но това не се наложи. Когато успя да стигне до откритото пространство в центъра на събитията, Кбаот вече беше на мястото.

— Учителю Кбаот — каза Кеноби и бързо огледа останалата част от сцената.