Тимъти Зан - Изходящ полет

— А това тук е машинното отделение — каза Траун и отстъпи встрани, за да може Трасс да надникне през входния люк, който водеше към двигателното помещение на „Ловеца на сделки“. — Сигурно ти прави впечатление, че конструкцията и външният вид са напълно различни от всичко подобно, което чисите използват в кораби с този размер.

— Така е — кимна Трасс. Той задържа погледа си вътре за минута и после се обърна към Кардас: — А какъв е подсветлинният обхват на този съд?

— Не съм сигурен — призна Кардас и хвърли поглед към Кенто, застанал леко встрани заедно с Марис, която шепнешком му превеждаше. Като видя, че шефът му не реагира, Кардас реши да го подкани: — Рак?

— Защо пита? — изръмжа Кенто. — Да не би да е намислил да го вземе и да го изпробва за едно кръгче?

— Рак, моля ти се! — опита се да го придума Кардас, като внимателно отбягваше погледа на Траун.

Кенто въобще не бе посрещнал с въодушевление идеята да разведе Траун и брат му на оглед из „Ловеца на сделки“ и от началото на обиколката не бе преставал да дава израз на раздразнението си. Проблемът беше, че или бе забравил колко добре Траун вече разбираше основния език, или въобще не му пукаше. До този момент командирът все още не бе реагирал по никакъв начин на язвителните му забележки, но всяко търпение сигурно си имаше граници. Ако решеше, че му е писнало да слуша мърморенето му, Траун можеше спокойно да реши да го прати отново под ключ в каютата му. Тогава дори и Марис сигурно нямаше да може да му издейства ново освобождение.

Кенто обели очи.

— Можем да изминем до шестстотин часа на подсветлинна без презареждане — тросна се той. — Шестстотин и петдесет, ако се внимава с ускорителите.

— Благодаря ти — каза Кардас и като превключи на минисят, преведе отговора му за Трасс.

— Впечатляващо! — възкликна синдикът и огледа двигателното помещение още веднъж. — Явно коефициентът на полезност на тяхното гориво е малко по-висок от нашия.

— Така е, но пък техните хипердвигатели изглеждат по-чупливи — каза Траун. — Нашето нападение с шокови мрежи без никакви проблеми успя да обезвреди и техните, и двигателите на преследвачите им.

— А въоръжението?

— Просто, но достатъчно — отговори му Траун. — До съоръженията се стига трудно, но моите специалисти успяха да го проучат в подробности. Енергийните им оръжия и реактивните им установки не са толкова усъвършенствани, колкото нашите. Освен това не носят никакви шокови мрежи или каквото и да е друго обезвреждащо устройство. Но все пак не забравяй, че това е просто малък частен търговски кораб.

— Вярно е — Трасс погледна към Кардас. — Предполагам, че вашите хора все пак разполагат с някакви военни кораби?

— Републиката не притежава своя собствена армия — отговори Кардас, като внимателно подбираше думите си. Философията за ненападение и дискретна предпазливост може и да беше характерна за народа на чисите, но все пак нямаше да е разумно да ги хвърля в паника без причина. — Разбира се, повечето от системите, които членуват в Републиката, си имат свои собствени отбранителни сили.

— Които биха могли също така да се използват и за нападение?

— Понякога и това се случва — призна Кардас. — Обаче върховният канцлер може да покани дадена система да окаже помощ при възпирането на някой агресор. И така обикновено конфликтите приключват доста бързо. Освен това често се прибягва до посредничеството на джедаите, преди нещата да стигнат твърде далеч.

— Джедаите?

— Те са класа същества, които не са ни познати — обясни му Траун. — Фераси се опитваше да ми ги обясни.

Кардас погледна Марис изненадано. Не очакваше, че бе провеждала отделни разговори на четири очи с командира. Очите й срещнаха неговите и бързо се отместиха виновно и за първи път от началото на разговора се запъна в превода. Кенто забеляза всичко това. Очите му се стесниха, проблясвайки към Марис, после към Кардас, после пак към Марис, и накрая обратно към двамата чиси.

— Изглежда, те притежават способност да се възползват от някакво непознато енергийно поле — продължи обяснението си Траун към своя брат. Дори и да беше забелязал размяната на погледи, с нищо не го показа. — То може да се използва за подсилване на сетивността, за вникване в чуждите намерения и разсъждения, както и като непосредствено оръжие.

— Но само за защита — вметна Марис. — Джедаите никога не нападат първи.

— За джедаите ли говориш? — намеси се Кенто. — Кардас? Правилно ли чух, че тя каза „джедаи“?