Тимъти Зан - Изходящ полет

— Тя се опитва да му обясни какво представляват джедаите — потвърди Кардас. — Явно чисите не са чували нищо за тях.

— Добре! — изръмжа доволно Кенто. — Най-после се намери поне едно нещо, в което да ги превъзхождаме. И какво им обяснява?

— Просто разговарят за способностите на джедаите — Кардас хвърли поглед към двамата чиси. Лицето на Траун бе останало безизразно, докато Трасс показваше видимо раздразнение от страничния диалог, от който не разбираше и думичка. После добави: — За това обаче можем да поговорим по-късно.

— М-да — каза Кенто, — хубаво.

След малко свършиха обиколката и се прибраха обратно в базата. Кардас не успя да разбере какво мисли Трасс за всичко това, но осезаемо се отпусна, когато видя, че ги пускат да се приберат сами до каютите си. Една част от него през цялото време бе очаквала, че след обиколката ще ги поставят под ключ.

Скоро обаче разбра, че е избързал с успокоението си. Тъкмо се канеше да подмине каютата на Кенто и Марис и да се шмугне в своята, когато Дубрак го грабна за ръката и безцеремонно го издърпа през вратата.

— Какво…? — понечи да възрази той.

— Млъквай! — каза Кенто, като го доиздърпа навътре в стаята, оставяйки вратата да се затръшне след него. После го блъсна грубо към Марис, облегна се с гръб на вратата на каютата и скръсти ръце пред гърдите си.

— Добре — каза той, — сега да чуем всичко.

— Да чуем какво? — Кардас усети, че пулсът му отново се ускорява.

— Историята между вас двамата и Траун — каза с леден глас Кенто. — И още по-конкретно, да чуем какви са тези потайни срещи, които си устройват с Марис без мое знание.

Кардас затаи дъх и мислено се прокле заради прибързаната си реакция. Дори и Кенто да бе поискал нагледна проява на гузна съвест, едва ли можеше да му я изиграе по-добре, отколкото преди няколко минути.

— Какво имаш предвид? — опита се да спечели малко време.

— Може би искаше да ме попиташ откъде имам информация — нервно го сряза Кенто. — Какво, да не би да си въобразявате, че като не се мъкна на жалките ви езикови упражнения, значи просто си седя тук сам и зяпам стените, а? — и той кимна към компютъра в другия край на стаята. — Марис бе достатъчно добра да ме открехне как се стига до речниковите списъци.

Кардас усети, че го присвива стомахът.

— Да не би да разбираш чеунх?

— Колкото ми трябва, разбирам — Кенто хвърли поглед към Марис. — А и освен това знам как да чета жените.

— Нищичко не разбираш — промълви Марис с тих и спокоен глас.

— Хубаво, обясни ми тогава.

Тя си пое дъх.

— Аз изпитвам възхищение пред командир Миттраунуруодо — каза тя. Гласът й все още изразяваше спокойствие, но в него вече можеха да се доловят известни грапавини. Тя познаваше темперамента на Кенто много повече от самия него. — Той е интелигентен и благороден мъж, който притежава художествена чувствителност, каквато не съм срещала никъде, откакто съм завършила училище.

Кенто изсумтя.

— Искаш да кажеш, откакто скъса с онази тайфа плиткоумни идиоти, с които се мъкнеше тогава?

— Така е, повечето от тях наистина бяха идиоти — съгласи се тя без никакво смущение. — Което май си е неразривно свързано с периода на младостта.

— Но Траун се различава?

— Траун е улегналият вариант на същите неща — обясни тя. — Художественият му усет се е съчетал със зрялост и мъдрост. Удоволствие е да прекарвам с него и да си приказваме — в очите й проблесна нещо. — Просто да си говоря с него, ако това въобще означава нещо за теб.

— Не особено — изръмжа Кенто. Но въпреки че Кардас видя как част от напрежението го напуска, все пак си личеше какво огромно значение имаше всичко това за него. — Тогава, ако тези срещи са толкова невинни, защо ги криеш от мен?

Един мускул на бузата на Марис потрепна.

— Тъкмо защото знаех, че ще реагираш така.

— И цялата тази потайност си е била само твое хрумване, така ли?

Тя се поколеба.

— Всъщност Траун го предложи.

Кенто изсумтя:

— Така си и знаех.

— И това сега какво би трябвало да означава? — попита Марис, а очите й застрашително се свиха.

— Означава, че той просто те върти на малкия си пръст — откровено каза Кенто. — Може аз самият да не съм кой знае колко начетен или изящен, но пък съм попътувал достатъчно и съм видял немалко. Познавам този тип мъже и знам, че не е такъв, за какъвто се представя.

— Може би е изключение от твоето правило.

— Вярвай в каквото си искаш. Просто ти казвам, че някой ден пясъчната кула, която така унесено си градиш около него, ще рухне ей така. Може да се обзаложим за това.