Тимъти Зан - Изходящ полет

— Двайсет, ако включим и джедай Скайуокър — поправи го Кбаот, поставяйки ръка върху рамото на Анакин. — Съгласен съм, че ще трябва да подходим към това с изключителна предпазливост. Аз самият възнамерявам да обсъдя този въпрос поотделно и лично с всеки от моите джедаи. Освен това ще направим поредица експериментални сесии далеч преди да напуснем територията на Републиката. Но си помислете само. Веднъж щом всички успеем спокойно да овладеем тази техника, ние ще се превърнем в истински внушителна бойна сила. Ако на всички оръжейни системи на крайцерите едновременно работят джедаи, тогава „Изходящ полет“ ще бъде буквално непобедим.

Оби Уан хвърли поглед към Анакин. Момчето явно поглъщаше всичко това с готовност без каквото и да е притеснение.

— Не съм много спокоен по този въпрос, учителю Кбаот. Контрол върху оръжия, мащабни батални планове… Това не е пътят на джедая.

— А би трябвало — каза мрачно Кбаот и очите му се зареяха някъде в безкрайността. — Идват дни, когато всички джедаи ще бъдат принудени да се вдигнат на оръжие срещу мащабна заплаха, която се изправя срещу Републиката. Вече съм го предвидил…

Оби Уан почувства как по гърба му полазват тръпки. Беше нормално Кбаот да проявява подобна гордост и самонадеяност, стигащи дори до арогантност. Ала сега от него лъхаше нещо друго, нещо мрачно и неопределено, което внушаваше усещане за тревога.

— Разговаряли ли сте с учителя Йода по този въпрос?

Очите на Кбаот възвърнаха фокуса си и той изсумтя.

— Учителят Йода се вслушва само в собствените си гласове и не приема чужди съвети — каза той с едва доловима нотка на порицание. — Но защо според вас аз положих толкова много усилия да доведа целия проект „Изходящ полет“ до завършек? Защо настоявах толкова упорито да вземем на борда възможно повече джедаи? — той поклати глава. — Мрачни времена се задават, Оби Уан Кеноби. Няма никак да се учудя, ако ние с вас на борда на „Изходящ полет“ не се окажем единствените оцелели, които ще вдъхват живот отново в пепелищата и остатъците от познатата ни Вселена.

— Възможно е — каза Оби Уан. — Но бъдещето никога не е нещо сигурно, а и всеки един от нас притежава силата да влияе върху формирането му — той отново погледна към Анакин. — Понякога дори без да знаем какво точно вършим.

— Съгласен съм — кимна Кбаот. — И именно „Изходящ полет“ е моят начин да повлияя при формирането на бъдещето. А вие, млади Скайуокър…

Той внезапно спря насред изречението, понеже предавателят му настойчиво запиука.

— Един момент — той го откачи от кръста си и натисна един бутон върху него.

— Учителю Кбаот — гласът от другата страна беше твърде тих и неясен, за да се разбере какво казва.

Оби Уан обаче успя да улови напрегнатата интонация на говорещия. Освен това Кбаот се вбеси.

— Задръжте ги там и двамата — заповяда той. — Идвам след малко.

После изключи предавателя, наведе се и набра някаква комбинация на клавиатурата пред Анакин.

— Ето я системата за обучение — обясни той на момчето. — Поразгледайте кое къде се намира, и после я изпробвайте как работи — с тези думи се обърна към Кеноби и му хвърли остър поглед. — А вие останете тук. Можете да ме изчакате, няма да са бавя.

После се извъртя, дългата пола на дрехата му се развя във въздуха и той напусна стаята.

— Учителю? — попита неуверено Анакин.

— Да, действай — кимна му Оби Уан.

След това, стиснал челюсти, тръгна след Хоръс Кбаот, който вече бе успял да измине значително разстояние по коридора, като крачеше с привичната си незаинтересованост спрямо околните, които трябваше да се сбутват встрани, за да му правят път. Оби Уан го следеше от разстояние, като се стараеше на свой ред да не прегази някого в бързината.

Няколко минути по-късно пристигнаха до някаква групичка хора, скупчени в средата на коридора.

— Отместете се! — заповяда Кбаот.

Тълпата се разтвори пред него и за миг Оби Уан успя да види някакъв човек, полулегнал, полуопрян на стената на коридора. Той стискаше дясното си рамо, а лицето му бе изкривено от болка. На няколко крачки от него стоеше друг човек. Зад гърба му имаше едноместен спидер от онези, които се използваха за придвижване из крайцера. Човекът неспокойно пристъпваше от крак на крак, а ръцете му висяха безпомощно.

— Какво се е случило? — запита Кбаот, като коленичи до ранения.

— Той ме блъсна — каза падналият, а докато говореше, лицето му се изкриви още повече. — Форсира това чудо точно в рамото ми.