Тимъти Зан - Изходящ полет

— Да — призна той и сам се удиви колко спокойно звучеше гласът му. — Това са бойни кораби от едно сдружение, което се нарича Търговска федерация.

— Членове на вашата Република ли?

Кардас се поколеба:

— Технически погледнато, да. Но в много случаи те пренебрегват правилата и директивите на Републиката — той се насили да посрещне погледа на Траун. — Но вие вече знаехте откъде са, нали?

— Маркировката на корпуса следва сходни форми както при „Ловеца на сделки“ — каза Траун. — Затова предположих, че има основателна вероятност да принадлежат на вашата Република.

— Но те не представляват самата Република — побърза да уточни Кардас. — Освен това Републиката си няма своя собствена армия.

— Това вече ми го казахте — вметна Траун с внезапен хлад в гласа. — Освен това ми казахте, че Републиката не толерира робството.

— Така е — внимателно потвърди Кардас.

— Тогава обяснете ми — защо откривам свидетелства за търгуване с роби на борда на онзи кораб, който ви преследваше?

Пръстените, които сякаш стягаха сърцето на Кардас, сега се свиха още малко. Съвсем беше забравил за Прога.

— Но освен това ви казах, че има няколко култури на нашата територия, които все пак практикуват робство — каза той, мъчейки се да поддържа гласа си равен. — Хътяните са една от тези раси.

— Ами Търговската федерация?

— Не — каза Кардас. — Или поне аз не съм чувал нещо подобно. Те са толкова мащабно оборудвани с дроиди, че дори и да имаха роби, сигурно нямаше да знаят какво да ги правят — той кимна към монитора и продължи: — Което пък може да се окаже доста сериозен проблем за нас в момента. Всеки от тези два линкора носи в себе си най-малко по хиляда дроида изтребители, без да броим няколкото хиляди бойни дроиди и подвижни установки, които осигуряват движението им.

— Тази бойна единица завоевателна ли е?

Кардас сбърчи чело.

— Не знам — каза той. — По-скоро не. Имат само два кораба.

— Обаче съществува вероятност да са тук с цел да ни нападнат?

— Нямам представа, защо са тук — настоя Кардас. По якичката му започваха да се събират капчици пот. Едно нещо беше да слуша Траун да приказва за превантивни удари срещу злобни нашественици, като вагаарите, но съвсем друго да стои на този мостик и да чува как той мисловно струпва Търговската федерация или дори цялата Република в същата категория. — Защо не ги запитате?

Лека усмивка докосна лицето на Траун.

— Ами да. Защо не?

Той се завъртя със стола си.

— Свързочник, определи основната им командна честота и ми разкрий канал за връзка — заповяда той. — Предполагам, че тези същества ще говорят основния език?

— Да — кимна Кардас и несъзнателно се намръщи. Да не би командирът да възнамеряваше да се изпробва в тази сложна ситуация с едва-що научения чужд език? — Но освен това те си имат протоколни дроиди на борда, които ще могат да превеждат от сай бисти.

— Благодаря, но предпочитам да видя каква ще е тяхната реакция, когато бъдат поздравени на езика на Републиката — каза Траун.

— Готови сме, командире — обяви свързочният офицер.

Траун натисна един клавиш на собственото си табло.

— Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота — каза той. — Моля, идентифицирайте се и заявете намеренията си.

Кинман Дориана все още оправяше колана на туниката си, когато влезе забързан през отворените херметически врати на мостика.

— Какви са тези неща за някакво нападение? — запита той, когато прекоси помещението до мястото, където вицелорд Кав се бе изправил близо до командния си престол.

— Успокойте се, командир Стратис — каза Кав. — Положението не е толкова сериозно, колкото изглеждаше по първоначални данни.

— Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота — долетя от говорителите край престола на вицелорд Кав нечий глас. — Моля, идентифицирайте се и заявете намеренията си.

— Повтарят това съобщение вече от десет минути — надменно каза Кав. — Но пък и какво ли друго биха могли да направят?

— Обяснете — изръмжа Дориана. След като го бяха вдигнали от леглото, тъкмо сега не му беше особено много до неймодианско самодоволство. — За начало може да ми разкажете кои са.

— Че откъде да знам? — пренебрежително каза вицелордът. — Знам само че тоя тип е по-надут от всичко, което някога съм срещал.

Той седна в стола си и като натисна няколко копчета, на основния екран пред тях се появи тактически образ на пространството наоколо.