Тимъти Зан - Изходящ полет

— Върнете ги в патрулираща формация — нареди Сив Кав. — Тоя Миттраунуруодо не схваща ли колко драстично го превъзхождаме по численост и огнева мощ?

— Може би просто иска да си стои там извън обхват и да ни наблюдава — посочи Дориана. — Сигурно няма нужда да ви напомням, че не можем да си позволим лукса наоколо да се мотае каквато и да е публика, когато „Изходящ полет“ пристигне на това място.

— Да не би да намеквате, че може да са шпиони, изпратени от Сената?

— Или пък да са хора на джедаите, на Палпатин или на някой друг — продължи мисълта му Дориана. — Не ги знаем какви са. Едно обаче е сигурно. На такова огромно разстояние от Републиката не би трябвало никой да знае основния език.

— Един щурмовик отново тръгна към нас, вицелорд — съобщи неймодианецът на пулта. — Същият кораб, по същия вектор.

— Ами тогава същият отговор — заповяда Кав, като се приведе напред, за да разгледа образа по-отблизо. — Може би се опитва да изчисли точно докъде достигат пределите на оперативния ни обхват.

— Бъдете нащрек — предупреди го Дориана. — Ако по някакъв начин разберат как да заглушат сигнала ни, тогава онези изтребители ще блокират.

— И след няколко минути ще се самоунищожат — нетърпеливо допълни предположението Кав. — Благодаря ви, командир Стратис. Познавам собственото си въоръжение. Ето, вижте го. Отново побягна страхливо, без да си е взел каквато и да е поука.

— Освен ако това не е само примамка — каза Дориана, разглеждайки останалите монитори. — Не забравяйте, че от групичката им се отдели и един кръстосвач при първото нападение на този.

— Не съм забравил — увери го Кав. — Но той само се носи далеч встрани по обиколната ос, без да прави опити да се приближава или да напада.

Дориана поклати глава неодобрително:

— Нещо кроят, вицелорд.

— Каквото и да са замислили, няма да постигнат нищичко — каза Кав. — До пристигането на „Изходящ полет“ ни остават цели девет дни. Повече от достатъчно време, за да си изберем как точно да се разправим с този досадник… — още не бе доизрекъл тези думи, когато на монитора се видя как бягащият щурмовик внезапно се обърна и отново се втурна към тях.

— Вицелорд… — понечи да докладва неймодианецът.

— Същият отговор — преряза го Кав. Но този път в тона му имаше нотка на задоволство. — Вече разбрах намерението му, командир Стратис. Той се надява, че горивото на изтребителите ни ще свърши и след това ще може просто да ги заобиколи необезпокояван. Обаче изобщо и не предполага, че в резерв имам всичките дроиди изтребители на „Мрачна мъст“, както и половината на „Бранител“.

— Възможно е — промърмори Дориана, но смътното му усещане за тревожност се пробуждаше с всяка изминала минута, докато наблюдаваше развитието на същия сценарий за трети път. Не можеше този Миттраунуруодо да не разполага с някаква по-смислена офанзивна идея от такава проста игра на гоненица в мрака. И все по протежението на един и същ вектор. Да не би да се опитваше да открие слабост в нападателната формация на дроидите?

За пореден път изтребителите прогониха натрапника. И за пореден път малкият кораб избяга на безопасно разстояние отвъд обхвата им и се приготви за нова атака. Цялото представление се повтори неизменно още два пъти и Дориана тъкмо поглеждаше хронометъра си, за да види колко оставаше до края на двайсет и петте минути горивен лимит на изтребителите, когато внезапно вицелорд Сив Кав изтряска с юмрук по ръба на престола си.

— Писна ми от тези игрички! — извряка той и се обърна към един от подчинените си: — Ти, нареди на „Бранител“ да се придвижи по-близо до позицията на натрапниците!

— Внимавайте, вицелорд — предупреди го Дориана, когато свързочният оператор се обърна към таблото си. — Да не бързаме толкова лесно да разваляме формацията.

— Вече проявих достатъчно търпение — тросна се Кав. — Време е да сложим край на всичко това. Дайте сигнал на „Бранител“ да се придвижи и да изстреля втората половина от своите дроиди изтребители в опорна конфигурация…

— Стойте! — прекъсна го Дориана. Внезапно пред тях сценарият се бе променил. Самотният щурмовик за пореден път се отдалечаваше с изтребителите по петите му, но този път останалата част от чуждата флота започваше да се придвижва напред, канейки се да премине през празното пространство между тях и неймодианската формация.

— И тук те правят своята последна и фатална грешка — тържествуващ каза Кав. — Дайте заповед на изтребителите да ги ударят незабавно!