Тимъти Зан - Изходящ полет

— Наивна загуба на усилия — отбеляза Кав. — Разстоянието очевидно бе прекалено голямо за…

— Почакайте малко! — прекъсна го Дориана, втренчен навъсено в мониторите. Покрай останките от разпръснатите торпеда сега имаше нещо, което все още се движеше. Приличаше на някаква ефимерна мъгла от почти невидими нишки, които сякаш нарастваха и ставаха все по-дълги, докато се приближаваха към изтребителите. — Бързо ги отзовете! — припряно каза той на Кав.

Ала вече бе прекалено късно. В един кратък миг всичките единайсет чужди кораба внезапно нарушиха формацията си и се пръснаха във всички посоки, а полупрозрачните нишки стигнаха до няколкото групи изтребители. След това там последователно проблеснаха приглушени светкавици…

— Спряха да реагират! — извика един неймодианец от компютърното табло. — Деветте групи дроиди изведнъж изключиха!

— Конърски мрежи — изръмжа Дориана, впивайки пръсти по-дълбоко във възглавничката до себе си. Цели девет групи дроиди изтребители бяха извадени от строя напълно елегантно и ефикасно.

Извадени от строя, но не и от сражението. Набраната инерция продължаваше да ги носи в пространството напред… И докато Дориана безпомощно съзерцаваше всичко това, те започнаха да се блъскат едни в други по безсмислените си вектори, където допреди малко се бяха устремили, за да преследват разпръсналите се чужденци. Последва нова поредица от взривове, но този път светкавиците бяха много по-силни от предишните.

И така изведнъж вече не останаха абсолютно никакви изтребители, които да запълнят образувалата се дупка в защитния екран пред корабите на Първа ударна група.

— Това е невъзможно! — промълви Кав, а петоъгълната му шапка подскачаше на главата му, докато той трескаво се извръщаше ту наляво, ту надясно. — Как успяха да направят това?

— Пуснете в действие останалите изтребители — върна го в реалността Дориана. — Веднага!

Кав не се нуждаеше от повече подканване.

— Заповядайте на „Бранител“ да активира всички останали налични дроиди — нареди той на висок глас. — Да излетят веднага щом са готови! И изпратете всички изстреляни право напред, за да пресрещнат противника.

— Стойте малко — възрази Дориана. — Не можете ей така да оставите другите ни флангове незащитени…

— Срещу какво? — натърти Кав. — В момента това е основната фронтова линия. Ако не защитим нея, съвсем скоро няма да ни останат и флангове, които да пазим — и той се обърна към другия край на мостика и махна на един от офицерите: — Изпълнете заповедта ми!

— Атакуват ни — промърмори Кардас, питайки се дали най-после Траун не бе намерил залък, който да е прекалено голям за устата му. Чисът бе успял да се освободи с лекота от първите няколко талаза на дроидите изтребители, но срещу подобен противник такива номера можеха да ти свършат работа само веднъж.

А сега фланговете на линкорите бълваха останалите няколкостотин изтребителя, които стремително се понасяха към тях на нови тласъци.

Освен ако Траун не очакваше именно такава реакция. Кардас прегледа един по един мониторите, търсейки самотния кръстосвач, който се бе отделил от тях преди началото на битката. Ако основната група чиски кораби беше само за отвличане на вниманието…

Ала „Вихрушка“ не даваше и най-малък признак, че възнамерява да напада корабите на Търговската федерация отстрани. Кръстосвачът просто си седеше тихо надалеч. Сигурно го пазеха за резерв.

Кардас погледна отново към приближаващите изтребители.

— Надявам се, че някъде в ръкава си сте скрили още някоя изненада — предупреди той.

— Определено ще трябва да помислим по този въпрос, ако в бъдеще ще ни се налага редовно да се изправяме пред противници от такъв калибър — каза сухо Траун. — Кажете ми — какво ще се случи с тези дроиди, ако оперативният им сигнал бъде прекъснат?

— Ако какво? Да не би да смятате да заглушите честотата им?

— Защо не, не одобрявате ли?

— Не, напротив — каза Кардас. — Обаче всички знаят, че сигналите на Търговската федерация не могат да се заглушават. Системите им могат да сменят командния образец за стотни от секундата. В момента, когато вие почнете да заглушавате единия край на спектъра, те просто ще превключат на друга честота.

— А ако блокираме целия спектър едновременно?

Кардас зяпна. Траун наистина говореше сериозно.

— Невъзможно е да обхванете абсолютно целия периметър, командире — каза той през зъби. — Прекалено е голямо пространството. Още щом започнете, те ще се усетят какво сте намислили, и ще изпратят цял набор от предварително зададени команди до всички свои кораби извън обхвата на заглушаването. Тези дроиди може да не са твърде интелигентни, но със сигурност могат за нула време да се заредят с достатъчно оперативни команди, за да продължат да функционират, докато не ни превърнат в прах.