Тимъти Зан - Изходящ полет

Неймодианският офицер потвърди заповедта, обърна се и бързо въведе командата на своето табло.

Но за изненада на Дориана дроидите изтребители не реагираха по никакъв начин. Вместо това продължиха да гонят самотния щурмовик по неговия вектор.

— Наредете им да нападнат! — извика Кав припряно. — Какво правите? Заповядайте им да нападнат веднага!

— Но те не реагират на заповед — объркано се оправда неймодианецът.

— Невъзможно! — настоя Кав. — Няма начин да са успели да заглушат нашия сигнал…

— Не са го заглушили — каза мрачно Дориана. — Ако изтребителите не получаваха никакъв сигнал, щяха да се изключат и да блокират. Но те продължават да летят с пълна мощ.

— Но те отлитат надалеч от нас! Как е възможно това? — настоя Кав, видимо озадачен.

— Няма значение как — сряза го Дориана. — В момента ни атакуват…

— Не мога да повярвам! — възкликна Кардас, докато наблюдаваше през илюминаторите как дроидите изтребители не обръщаха никакво внимание на приближаващите чиски кораби и напълно улисани, се понасяха нанякъде към празното пространство. — Как успяхте да ги накарате да правят това?

— Командният им сигнал използва циклична кодировка обясни Траун, докато „Брулещ ястреб“ преминаваше през доскорошния защитен екран. — Но при положение че се налага линкорът да изпраща сигнал до толкова много изтребители, предположих, че това ще е някакъв ограничен цикъл. Оказва се, че за тази група има само отделни три закодиращи модела. Просто записах онази версия, която очакват изтребителите, и след това я излъчих към тях с достатъчно мощ, за да получи по-голям приоритет от сигнала на съобщението, което господарите им на линкора ще искат да им изпратят.

— Но откъде можехте да разберете… Аа, ясно! — сам прекъсна въпроса си Кардас, когато внезапно му проблесна отговорът. — При положение че вашият щурмовик през цялото време си следва един и същ вектор, а заповедта на дроидите — „Излезте от еди-коя си формация и проследете неприятеля по еди-какъв си вектор“ — използва една и съща кодировка, тогава единствената променлива в целия процес е самият модел на цикличната кодировка.

— Което пък ни позволи да изолираме командата, която искаме, и да я мултиплицираме — потвърди Траун. — Тайната на сполучливия анализ, Кардас, е при всяка удала се възможност да свеждаш нещата до една-единствена променлива.

Пред тях най-близките звездни изтребители от вътрешния екран вече започваха да променят позициите си, придвижвайки се от първоначалната отбранителна формация към прехващащи вектори.

— Струва ми се обаче, че сигналът няма да проработи при останалите дроиди изтребители — предупреди Кардас. — Те идват от напълно различна първоначална формация и следователно се командват от съвсем други кодове и шифри.

— Няма значение — успокои го Траун. — Трябваше ми само да успея някак си да премина през външната защитна дъга, за да имам по-близък обхват — той натисна един бутон на таблото си и заповяда: — До всички кораби, атакуващ формат д’мопорай!

— В момента ни атакуват — промърмори Дориана, докато пръстите му нервно мачкаха меката възглавничка до него.

На пръв поглед нямаше абсолютно никакъв шанс жалкият пограничен отряд на Миттраунуруодо да можеше да направи каквото и да е срещу съвместната мощ на Първа ударна група на Търговската федерация.

Ала непознатият командир току-що бе съумял да премине покрай три групи дроиди изтребители, и то без да произведе нито един изстрел — нещо, за което се предполагаше, че също е невъзможно. Каквато и изненада да си бе наумил Миттраунуруодо сега, Дориана изпитваше силни опасения, че нямаше да им хареса.

И все пак въпреки мрачното предчувствие една частица от него очакваше с нетърпение да види какво щеше да последва.

Не му се наложи да чака дълго. Приближаващите чужденци сега разширяваха формацията си, жертвайки закрилата на застъпващите се щитове, за да могат да си осигурят повече място за маневри. От другата страна множество ята от дроиди изтребители се разгръщаха в реципрочна позиция, създавайки широк триизмерен фронт срещу нарушителите. Двете групи след малко щяха да се приближат достатъчно, за да получат възможност за лазерен огън…

Когато внезапно всеки от чуждите кораби изстреля по едно самотно торпедо.

Светлинките на командното компютърно табло на „Мрачна мъст“ премигаха леко в знак, че цялата информация от сензорите на дроидите е събрана, обобщена и анализирана и че е формулирано съответното решение за отговор. Миг по-късно реакцията бе преведена на няколкостотин команди, които след това бяха надлежно сортирани, закодирани и изпратени обратно до примитивните мозъци на дроидите, управляващи своите въоръжени кутийки. Само частица от секундата след това действие изтребителите изпълниха командите си, обсипвайки изстреляните торпеда с дъжд от лазерен огън, който взриви всичките девет ракети на съвсем дребни шрапнели.