Тимъти Зан - Изходящ полет

— Вицелорд! — извика той.

— Виждам — каза Кав с уморена въздишка. — Това са дроидите изтребители, които преди малко наредих да се активизират. И те се самоунищожават поради липса на команди.

Дориана кимна. Собственото му горчиво усещане отдавна вече бе дало път на чувството за неизбежност. Подкрепленията сигурно тъкмо са се били организирали във вътрешността на хангарите, когато заглушаващият сигнал на Миттраунуруодо ги е настигнал и те са блокирали. Блъскайки се безпомощно из коридорите с инерцията на набраната висока скорост, сигурно са налитали на всевъзможни складови помещения и останалото оборудване. Останали там, усукани и счупени, те са изчаквали изтичането на последните минути от механизмите си за самоунищожение.

— Значи всичко свърши — каза тихо Кав. После вдигна ръце и като свали петоъгълната си шапка, я положи внимателно на пода пред себе си. — Вече сме мъртъвци.

— Така изглежда — механично се съгласи Дориана, усещайки как челото му се прорязва от внезапното осъзнаване на един озадачаващ факт.

На фона на всички мъртъвци, отломъци и безжизнени корпуси, които витаеха из пространството навсякъде около тях, „Мрачна мъст“ бе останал сякаш по чудо без нито една драскотина.

Той отново изгледа продължително мониторите, които предаваха статуса на различните системи. С изключение на необяснимо неработещите хипердвигатели, абсолютно всички останали системи изглеждаха напълно функционални.

— Или пък може би не — добави той. — Струва ми се, че за нас самите Миттраунуруодо е предвидил нещо по-различно.

Кав изсумтя саркастично.

— И какво по-точно ви дава основание да вярвате в това?

Все още замислен, Дориана се извърна към илюминаторите…

И откри, че непосредствено пред тях се бе настанил един от двата кръстосвача на Миттраунуруодо. Бе се установил едва на няколко метра от прозрачната стомана на техния корпус, а ракетните му установки бяха насочени директно към мостика им, издавайки ясно и недвусмислено предупреждение.

— Незабавно затворете и четирите ни лазерни батареи, вицелорд — тихо каза Дориана. — След това запечатайте главните изходи на хангарите и изключете захранването на всички останали дроиди изтребители — той внимателно си пое дъх и допълни: — А после се пригответе да посрещнете гости.

Последният чифт врати на турболифта се приплъзнаха встрани и двайсетина метра по-надолу по коридора Кардас най-после видя херметическата врата на мостика на федеративния линкор.

Двайсет метра от коридора, които бяха изпълнени с две плътни редици въоръжени и заели бойна готовност дроиди.

Траун не се засуети дори и за частица от секундата, а закрачи напред самоуверено, съпроводен от двете страни от двама не по-малко невъзмутими бойци. Кардас преглътна тежко. Не изпитваше абсолютно никакъв порив да извървява това разстояние под застрашителните дула на вражеските оръжия на тези машини. Но след това с още по-голяма неохота си представи перспективата да остане сам-самичък заключен в кабината на турболифта и затова се насили да тръгне след Траун.

На мостика имаше най-малко двайсетина дроида на вахта, повечето от които бяха служебни или наблюдателни постове, седнали или включени в различните станции на контролното помещение. В центъра на мостика, непосредствено до опразнения стол на кормчията, бяха останали само две живи същества — висок неймодианец в пъстри изискани одеяния и доста по-улегнало облечен човек от мъжки пол. На прага Траун отново изобщо не се поколеба и се запъти директно към двамата домакини. На три метра от тях най-после се спря и в продължение на един кратък миг ги измери от глава до пети с поглед. После бавно извърна лице към човека.

— Командир Стратис — произнесе спокойно той и сведе глава в поздрав, — аз съм командир Миттраунуруодо.

— Стратис не командва тук, на този кораб — непреклонно натърти неймодианецът, преди Стратис да успее да каже нещо. — Аз съм вицелорд Сив Кав от Търговската федерация. А вие, командир Миттраунуруодо, току-що извършихте акт на военна агресия срещу нас.

— Вицелорд, моля ви — каза Стратис. Гласът му бе спокоен, но в него се долавяше нотка на ледено предупреждение. — Взаимните контраобвинения тук изобщо няма да помогнат.

— Не си въобразявайте, че сте постигнали каквото и да е с безочливото си нападение — продължи безцеремонно Кав, пренебрегвайки думите на Дориана. — Бих могъл да ви премахна на мига, още сега.