Оби Уан изгледа коридора пред тях.
— Да, но обикновено поне едната страна би трябвало най-напред да поиска помощ от джедаите. А тук никой от тях не го направи.
— Но, от друга страна, когато се натъкне на подобен конфликт, джедаят не е ли длъжен да се намеси от чувство за чест и достойнство? Ученикът ви сигурно вече е приключил с тренировъчния си курс. Искате ли да отидем и да проверим колко лесно му се удават баталните симулации?
Кардас се сепна в съня си и видя, че над него от тъмнината са се надвесили чифт светещи червени очи.
— Кой е? — запита той объркано.
— Траун — каза тихо гласът. — Обличайте се.
— Какво се е случило? — Кардас отметна одеялото и свали крака през ръба на леглото.
— Един от моите наблюдателни постове ми докладва, че в неговата област се е появили група неидентифицирани кораби — обясни Траун. — Бързо, имаме не повече от трийсетина минути.
Четирийсет и пет минути по-късно „Брулещ ястреб“ изхвърча от прохода в астероида и скочи в хиперпространството.
И не само „Брулещ ястреб“. Преди да направят скока, Кардас успя да преброи не по-малко от единайсет други кораба, които заемаха позиция наоколо и зад тях, както и още два кръстосвача с техния размер.
— Още вагаари ли са се появили? — попита той, когато линиите на звездите се стопиха в пъстротата на хиперпространственото небе.
— Този път, изглежда, не — отговори Траун. — Корабите са с напълно различно устройство. Исках да дойдете с мен, за да видите дали няма да успеете да ги идентифицирате.
— Повече полза щяхте да имате, ако бяхте поканили Кенто вместо мен — предупреди Кардас. — Той разбира от всички тези неща много повече от мен.
— Сметнах за най-разумно да ги оставя двамата с Фераси в базата — каза Траун. — Усещам… известни проблеми там.
Кардас сбърчи вежди.
— Прав сте — наложи се да признае той. — И какви точно са тези нашественици?
— Защо ги наричате нашественици?
— Ами аз… — Кардас се оплете. — След оня разговор, който проведохте с брат си, просто предположих, че са на чиска територия — той сбърчи чело. — Нали е така? На чиска територия са, нали?
— Мандатът на завоевателно-отбранителната флота е да наблюдава и да изследва териториите около Чиското господство — изрецитира Траун. — Тъкмо това възнамеряваме да сторим и днес.
Което, в общи линии, си бе също, което Миттраунуруодо бе заявил и на предишната експедиция, завършила с нападение срещу вагаарите. Страхотно.
— Колко време ни остава, докато стигнем?
— Около четири часа. Междувременно тук наредих да се подготви и за вас един боен костюм с доста повече вградено снаряжение и по-добър херметизиращ механизъм от собствения ви костюм на „Ловеца на сделки“. Този воин ще ви помогне да се облечете.
Първите три часа от пътуването се изнизаха един след друг, преди воинът да успее да намъкне костюма върху тялото на Кардас, както трябва. През четвъртия час самият Кардас съсредоточено изучаваше многобройните вградени функции на новата си придобивка. За негова изненада тромавото съоръжение се носеше доста лесно, макар че тежеше значително повече от костюмите, с които бе свикнал.
Той се върна на мостика и откри, че в негово отсъствие Траун и останалите членове на екипажа също се бяха вмъкнали в собствените си вакуумирани костюми.
— Добре дошли отново — поздрави го командирът и обходи с очи новия му костюм. — Вече почти стигнахме.
Кардас кимна и зае обичайното си място край командния стол на Траун. Слушайки разсеяно откъслечните забележки на екипажа на мостика, той прокара поглед през разнообразните монитори и екрани и зачака излизането от хиперпространството. Големият брояч на таблото постепенно стигна до нулата и те отново се озоваха сред звездите.
— Къде са? — Кардас се взираше през мониторите към многобройните звезди и едно слънце далеч пред тях.
— Ето ги — Траун посочи на няколко градуса под щирбордовата арка. — Сензорите, увеличение! — заповяда той и основният монитор за миг премига. После образът се изчисти…
Кардас притаи дъх, усещайки как гръдният му кош внезапно се сви около сърцето му. В самия център на монитора се виждаше застрашителна, ужасяваща, направо невъзможна гледка — два масивни линкора на Търговската федерация!
— Разпознавате ли ги?
Един дълъг миг въпросът на Траун сякаш изобщо не стигна до съзнанието му. Кардас продължи да се взира в образа, а очите му бавно проследиха кръглата извивка на двата линкора и антенните им кули, които отличаваха корабите на Търговската федерация от обикновените товарни съдове. Тогава мозъкът му регистрира въпроса на Траун и той с мъка откъсна очи от гледката. За да види как командирът бе вперил поглед в него с твърдо и разбиращо изражение на лицето… И за пореден път Кардас усети дълбоко в себе си, че ще е фатална грешка да излъже.
Читать дальше