Тимъти Зан - Изходящ полет

— Те си бяха подредени — каза Улиър, — ама не както трябва. Сега се опитваме да оправим хаоса тук.

— Аха — каза Манинг и направи кисела физиономия. Очевидно и той си бе имал работа с корускантските техници по поддръжката. — По-добре побързайте тогава. Днес пристига учителят Кбаот и със сигурност няма да е щастлив, ако завари нещата така — с тези думи джедаят им кимна, завъртя се и се запъти нанякъде по коридора.

— Все едно джедайските неволи ни засягат — промърмори тихо Улиър към опразнената врата.

После се обърна към складовите рейки и в същия миг екранът на един диагностичен ретранслатор премига и се включи.

— Получи ли се? — запита гласът от другата страна и миг по-късно през преходния люк към долното помещение се показа главата на млад мъж.

— Стой малко — отвърна Улиър и се приближи до екрана, за да проведе контролен тест. — Изглежда перфектно — потвърди след малко той. Корускантските техници по поддръжката наистина не ставаха за нищо, но неколцината професионални механици заедно с тях бяха съвсем друго нещо. — Благодаря ви много!

— Няма защо — отговори другият и като остави край отвора кутията с инструментите си, се повдигна с ръце да се измъкне през люка. — Все още ли имате проблеми с ретранслатора в задното помещение на стабилизаторите?

— Да, освен ако току-що не си успял да оправиш и него — отвърна Таркоса.

— Едва ли — каза младият човек, докато затваряше люка на пода. — Тези неща са свързани паралелно, но пък се съмнявам, че електрическата верига ще стига чак дотам. Ще се опитам да го оправя и него, когато се върна от К–1.

— Не можеш ли да го погледнеш още сега? — предложи Улиър. — К–1 се намира чак на другия край на шестоъгълника. Защо ти трябва да се разкарваш чак дотам и после да биеш път обратно дотук?

— Защото К–1 е и командният кораб — припомни му механикът. — Монкалмарианците може да изглеждат като балами, ама когато капитан Пакмиллу каже, че иска нещо да се оправи, това значи сега и на момента.

Таркоса изсумтя:

— И какво ще направи? Ще ни разжалва всички до обикновени цивилни ли?

— Не знам какво би ви направил на вас — каза сухо механикът, — но знам, че аз самият бих искал все още да имам работа, след като вие заминете някъде в дивия мрак. Няма да ми отнеме дълго, обещавам.

— Ще очакваме да удържиш на думата си — каза Улиър. — Сигурен ли си, че няма как да те убедим да дойдеш с нас? Ти си на светлинни години пред повечето от другите техници, които ни пращат тук.

Един мускул трепна на бузата на младия мъж.

— Съмнявам се, че е така, но все пак ви благодаря. Просто още не съм готов да се простя с цивилизацията.

— Ти по-добре се надявай цивилизацията да не се прости с теб — предупреди го Таркоса. — Щото, както са тръгнали нещата на Корускант, аз не бих залагал на тях прекалено.

— Възможно е — каза уклончиво механикът и вдигна кутията с инструментите си. — Ще се видим по-късно.

— Добре — каза Улиър. — Пак благодаря!

Механикът се усмихна и напусна стаята.

— Готин тип — отбеляза Таркоса. — Успя ли да чуеш името му?

Улиър поклати глава отрицателно.

— Май че беше Дийн-нещо-си. Ама няма значение. Едва ли някога ще го видим пак след утре — Улиър се огледа и като посочи надолу, продължи: — Добре, сега. При отрицателните куплунги трябва да влезе онази рейка с противошокови буфери…

— От тук може да се контролира цялата система — каза капитан Пакмиллу и помаха с ципестата си длан към просторния комбиниран оперативен център на „Изходящ полет“. — А това означава, че ако на някой от крайцерите стане авария или произшествие, за това ще могат да се вземат съответните мерки, без да е необходимо физически да изпращаме дотам оперативни служители.

— Впечатляващо — каза Оби Уан и се огледа наоколо.

Комбинираният оперативен център бе разположен непосредствено зад пресечения коридор под комплекса на мостика и контролната зала. Помещението му заемаше сигурно най-малко трийсет метра назад и изпълваше цялото свободно пространство между двата основни извити коридора на крайцера. В момента центърът представляваше истински кошер от активност. Десетки представители на човешката и на много други раси се щураха напред-назад, а множество люкове и навигационни конзоли зееха отворени в очакване на последни проверки и настройки.

— Какво е онова нещо? — Анакин сочеше към една ниска конзола през две редици от мястото, където бяха застанали. — Прилича на система за навигация и мониторинг на реактивни шейни.