Тимъти Зан - Изходящ полет

— Но не мислите просто ей така да оставяте хора след вас в Неопознатите райони, нали? — попита Анакин и челото му се проряза от гримаса.

— Ако решим да го направим, със сигурност ще им предоставим достатъчно храна и снаряжения, за да могат да се установят, както трябва — увери го капитан Пакмиллу. — Освен това ще им оставим и един от крайцерите за защита и транспорт. Както добре виждате от устройството на „Изходящ полет“, ще ни бъде сравнително лесно да разкачим един от шестте кораба от останалата част на комплекса.

Анакин поклати глава отрицателно:

— Все пак звучи доста опасно.

— Ние сме подготвени — припомни му Пакмиллу. — Освен това не забравяйте, че на борда имаме и осемнайсет джедаи. Ще бъдем в безопасност.

— Или поне в не по-голяма опасност от което и да е друго място в галактиката — отбеляза сякаш на себе си Оби Уан.

— Пък и цялото начинание си е едно изпълнено със слава приключение — продължи капитан Пакмиллу и изгледа Анакин. — Жалко, че няма да можете и вие да дойдете с нас.

— Все още има много неща, които искам да свърша тук — каза Анакин и гласът му се оцвети във внезапен прилив на далечна емоция. Той хвърли бърз поглед към Оби Уан и емоцията бързо се стопи под прикритието на подобаващото за един джедай самообладание. — Освен това не мога да оставя учителя си, докато обучението ми не е приключило.

— На борда има шестима учители джедаи. Това значи, че ще си имаш богат избор, кой да те обучава — вметна нехайно Пакмиллу.

— Не е толкова просто — му каза Оби Уан. Понякога го поразяваше как някои хора, които имаха удивително повърхностна представа за вътрешните процедури на джедайската методология, все пак не изпитваха никакво притеснение да дават израз на това невежество. — Казахте, че предстои да дойде скоро учителят Кбаот?

— В действителност той вече е тук — прогърмя гласът на Хоръс Кбаот от другия край на помещението.

Оби Уан се обърна и видя Кбаот и Лорана Джинзлър да влизат в залата.

— Каква изненада, учителю Кеноби! — продължи на висок глас Кбаот, докато преминаваше по права линия между суетящите се членове на екипажа. Оби Уан забеляза, че на никого в действителност не му се наложи да отскача настрани, за да не се сбута с препускащия джедай, но при все това няколко души се разминаха на косъм с него. За щастие повечето от механиците бяха прекалено ангажирани, за да им направи впечатление подобна безцеремонна походка. Зад гърба му Лорана си пробиваше път по-внимателно и изглеждаше видимо неспокойна. — Мислех, че досега отдавна трябваше да сте заминали по вашите задачи на Сулорин.

— Освободиха ме от този ангажимент — обясни Оби Уан. — Има нещо, за което трябва да поговоря с вас, учителю Кбаот.

Кбаот кимна.

— Разбира се. Казвайте.

Оби Уан събра смелост. Сервирането на тази новина едновременно пред Кбаот и Анакин щеше да е неприятно преживяване.

— Двамата с Анакин бихме искали да се включим в експедицията.

С крайчеца на окото той видя как Анакин се обърна към него озадачен.

— Бихме искали?! — учуди се момчето.

— Бихме искали — повтори Оби Уан твърдо. — Поне до пределите на галактиката.

Горната устна на Кбаот се усука:

— Значи учителят Йода най-накрая призна, че може наистина да успея да открия Вергере?

— Кой е Вергере? — поинтересува се Лорана.

— Не кой, а коя — каза Кбаот, а очите му останаха приковани в Оби Уан. — Тя е джедай, който изчезна преди време. Учителят Кеноби се опита вече да я открие веднъж, но се провали в мисията си.

— В настоящия мандат на експедицията не се споменава абсолютно нищо за каквато и да е спасителна мисия — обади се капитан Пакмиллу, внезапно разтревожен.

— Защото, капитане, това си е джедайска работа, а не е нещо, с което трябва вие да се занимавате — каза му Кбаот. — Не се безпокойте, това никак няма да наруши програмата ни — и той повдигна вежди и изгледа Оби Уан. — Надявам се, че не сте поискали да дойдете с нас, подтикнат от собствената си гузна съвест.

— Аз въобще не съм искал да дойда — отвърна Оби Уан. — Правя онова, което ми възложи Съветът.

— Както и всички ние — каза Кбаот с нотка на сарказъм в гласа му. После премести поглед към Анакин и продължи: — А какво да кажем за теб, млади Скайуокър? Сякаш не изглеждаш особено ентусиазиран от тази промяна в плановете ви?

Оби Уан задържа дъх притеснен. Имаше няколко причини да не каже досега на Анакин за възложения му от Уинду мандат. Най-малкото защото момчето питаеше някакво истинско възхищение пред авторитета на Кбаот. Ако той кажеше на Анакин, че ще пътуват с експедицията чак до Яга Минор, за да наглеждат джедая, със сигурност щеше да се наложи след това да му дава и допълнителни обяснения. А без доказателства нямаше да е добре да разрушава илюзиите му с притесненията на Уинду, че Кбаот би могъл да стои в основата на ситуацията от Барлок.