Тимъти Зан - Изходящ полет

За щастие бързо стана ясно, че решението да държи момчето в неведение е било правилно.

— Нищо подобно, учителю Кбаот — каза Анакин с ясен глас, който излъчваше усещане за искреност. — Просто бях изненадан. Учителят Оби Уан не беше споделил с мен това развитие.

— Значи в действителност си ентусиазиран, че ще дойдеш до Неопознатите райони с мен?

Анакин се поколеба.

— Не бих искал да оставя Републиката завинаги — отговори той. — Но съм впечатлен от начина, по който се справихте с проблемите на Барлок, как излязохте от онази задънена улица, и така нататък. Струва ми се, че ще мога да науча още много от възможността да ви наблюдавам как изпълнявате ежедневните си задължения.

Кбаот се усмихна криво към Оби Уан.

— Е, поне едно нещо сте успели да предадете на момчето, учителю Кеноби. Изгладен език!

— Надявам се, че съм съумял да му предам много повече от това — каза с равен глас Оби Уан. — Въпреки това обаче явно има още много неща, които би могъл да научи от вас — и той кимна към Лорана и добави: — Както би потвърдила и вашата ученичка, сигурен съм.

— Така е — потвърди Кбаот. — И вече е джедай Джинзлър. Преди три седмици беше посветена в рицарство.

— Наистина ли! — каза Оби Уан, като внимателно се постара да скрие изненадата си. От начина, по който я беше чул да говори на Барлок, бе останал с впечатлението, че от това събитие я делят най-малко още няколко години. — Моите извинения, джедай Джинзлър, и моите поздравления! Да разбирам ли, че вие също ще се присъедините към експедицията наред с учителя Кбаот?

— Разбира се, че ще се присъедини — намеси се Кбаот, преди Лорана да успее да отговори. — Тя е сред избраните, една от малцината дори сред джедаите, на които мога да се доверявам изцяло.

— Не се доверявате дори на джедаи? — учуди се Анакин.

— Казах, че й се доверявам изцяло — отговори със сериозен тон Кбаот. — Определено има и други джедаи, на които мога да вярвам. Но само в известна степен.

— Ъхъ — Анакин бе явно озадачен.

— За щастие вие и вашият наставник спадате към тази сравнително неголяма група — каза Кбаот и лека усмивка докосна ъгълчетата на устата му. — Много добре, учителю Кеноби. Вие и вашият ученик може да ме придружите до пределите на галактиката, но при положение че сами се погрижите за превоза си обратно към Републиката.

— Благодаря — каза Оби Уан. — Един Делта–12 „Небесен поток“, който ще използваме за завръщането си, е готов да бъде натоварен на борда.

— Добре — каза Кбаот. — Ще ви настаним тук, на крайцер К–1. Капитане, вие ще уредите подходящи каюти за двамата.

— Да, учителю Кбаот — измънка капитан Пакмиллу. — Ей сега ще повикам уредника по настаняването…

— Вие лично ще уредите техните каюти — натърти Кбаот и в гласа му се долови едва забележимо, но доста твърдо ударение върху втората дума. — Това са джедаи. С тях следва да се отнасяте подобаващо.

Мустачетата над устните на Пакмиллу потрепериха.

— Да, учителю Кбаот — той пристъпи към една от конзолите и въведе нещо в нея с треперещи пръсти. — А джедай Джинзлър?

— Аз вече се погрижих да й запазя каюта в близост до моята — каза Кбаот. — На трета палуба, апартамент А–4.

— Много добре — каза капитан Пакмиллу, загледан в монитора пред себе си. — Учителю Кеноби, вие и джедай Скайуокър ще получите апартамент А–8 на пета палуба. Вярвам, че това е приемливо.

— Така е — каза Кбаот, преди още Оби Уан да успее да отвори уста. — Може да изпратите някого да ги съпроводи до каютите им.

В този миг някъде зад гърба им долетя скърцащият звук от прегъваща се ламарина. Оби Уан се извърна бързо и видя как едно голямо платно, покриващо някаква вторична електрическа решетка, се беше отлепило и увисна заплашително над няколко навигационни конзоли. Той се присегна със Силата…

Но Кбаот го изпревари, хващайки ламариненото платно с помощта на Силата в същия миг, когато и последният му край се отлепи от стената. Така цялото платно увисна без всякаква опора във въздуха.

— Джедай Джинзлър, помогнете на тези хора — заповяда Кбаот.

— Да, учителю — каза Лорана и се запъти натам.

— Капитан Пакмиллу, вие възнамерявахте да назначите ескорт на нашите нови спътници? — продължи Кбаот с нехаен тон, като в същото време не преставаше да поддържа ламариненото платно във въздуха.

— Няма да е необходимо — намеси се Оби Уан. — По пътя насам разгледах устройствените планове на крайцерите ви. Можем и сами да намерим пътя.