Тимъти Зан - Изходящ полет

— Имаш зорък поглед, младежо — каза капитан Пакмиллу и огромните му очи се извъртяха към момчето. — Да, точно това е. Използваме я, за да контролираме нашата собствена флота от спидери и шейни.

— Шегувате се! — възкликна Оби Уан и изгледа конзолата намръщен. — Да не искате да кажете, че по тези коридори се карат шейни?

— „Изходящ полет“ заема огромна площ, учителю Кеноби — припомни му Пакмиллу. — Наистина, всеки от крайцерите е свързан със съседите си и с ядрото посредством пилони с няколко турболифта. Въпреки това обаче по-голямата част от придвижването тук не може да става с турболифтовете. Затова решихме да прибегнем до помощта на спидерите. Те са важна част от транспортната система на борда, за да могат членовете на екипажа да се придвижват, където трябва, както в извънредни ситуации, така и в ежедневната си работа.

— Добре, ама защо точно шейни? — настоя Оби Уан. — Нямаше ли да е по-безопасно и по-сполучливо да се проектира една повсеместна система от турболифтове?

— О, със сигурност — избоботи капитан Пакмиллу. — Но за съжаление тя би оскъпила проекта неимоверно. Първоначалните крайцери не бяха снабдени с такава система, а Сенатът не сметна за необходимо да заплати разноските за подобно оборудване.

— Тези навигационни системи обаче изглеждат доста добри — отбеляза Анакин. — Някои от реактивните шейни на Татуин ги използват, когато правят изпитания на някоя нова писта.

— Да, обаче на новите писти на Татуин не можеш да видиш навалици от петдесетина хиляди души, които претичват пред реактивните шейни в отчаяни опити да не бъдат сгазени — посочи Оби Уан.

— Ама има предостатъчно животни на пистите — натърти саркастично Анакин. — Например някой разсеян дюбак или някоя заблудена банта.

— Анакин… — започна предупредително Оби Уан.

— Вече сме направили тестове на контролната система, учителю Кеноби — вметна бързо капитан Пакмиллу. — И както посочи ученик Скайуокър, тя си работи доста добре.

— Приемам думите ви на доверие — каза Оби Уан и мрачно изгледа Анакин.

Напоследък момчето развиваше лошия навик да показва незачитане и неуважение към авторитета му. Особено често това се случваше на публични места, където Анакин вероятно смяташе, че учителят му ще избягва да го укорява. Оби Уан знаеше, че това отчасти се дължеше и на възрастта му, но дори и така подобно поведение си оставаше неприемливо.

Същевременно обаче Анакин съзнаваше и точно кога бе прекрачил границата. В отговор на укорителния поглед на Оби Уан той бързо сведе очи и си придаде вид най-малкото на външно разкаяние. С това явно инцидентът трябваше да се смята за приключен. Оби Уан все пак си отбеляза наум да поговори с момчето, когато останат насаме, и след това се обърна към капитан Пакмиллу:

— Разбрах, че първо ще направите кратка обиколка из пределите на Републиката и едва тогава ще се отправите към Неопознатите райони.

— Да, един вид като изпитателен полет. Трябва да установим със сигурност дали системите ни работят правилно, преди да се гмурнем в области, където няма да можем да разчитаме на ремонтни работилници.

Той пристъпи към една навигационна конзола в близост до тях и докосна няколко клавиша. Пред очите им се разгъна триизмерен холообраз на галактиката.

— От тук ще отпътуваме за Лоннау в сектора Дрома — обясни той, като показваше траекторията върху образа. — После ще минем покрай сектора Глайт и ще се насочим към Аргай в сектора Халдийн. След това ще пресечем, без да спираме, секторите Кокаш и Мондресс и накрая, ако се налага, ще направим една последна пауза в сектора Албанин.

— Доста спирки сте предвидили — отбеляза Оби Уан.

— На повечето от тези места няма да се задържаме изобщо — увери го капитан Пакмиллу. — Всъщност даже не планираме да спираме, освен ако не възникват някакви проблеми.

— А после какво следва? — поинтересува се Оби Уан.

— Ако всичко се развива добре, след три седмици ще трябва формално да навлезем в Неопознатите райони. А когато стигнем на около двеста и трийсет светлинни години от пределите на Дивия Космос, ще се спрем за една последна калибровка на навигационните системи — с тези думи той изключи холообраза и мустачетата над устните му се размърдаха. — Едва тогава ще започнем истински сериозното пътуване. През Неопознатите райони и чак до следващата галактика.

Анакин леко подсвирна.

— И колко време се очаква да продължи цялата мисия?

— Няколко години — отговори Пакмиллу. — Но складовото ядро има запаси, които ще издържат най-малко за десетина години. Пък и възнамеряваме да ги допълваме с хранителни продукти и вода по време на пътя. Освен това има вероятност и броят ни да намалее значително, ако намерим гостоприемни светове и решим да ги колонизираме.