Тимъти Зан - Изходящ полет

— Да, всъщност така е — призна той.

— Виждаш ли? — каза Траун. — Ние вече се разбираме едни други, поне в известна степен.

— Възможно е — каза Миттрассафис скептично.

— Но ти дойде тук, за да обсъждаме някаква конкретна тема — припомни му Траун. — Между другото позволяваш ли на гостите ми да те наричат Трасс?

— Категорично не! — тросна се Миттрассафис. После погледна към Марис и изражението му леко омекна. — Макар че, доколкото разбрах, вие сте помогнали да се спаси животът на брат ми — добави той колебливо.

— Радвам се, че успях да помогна, синдик Миттрассафис — каза Марис на чеунх.

Миттрассафис изсумтя и се обърна обратно към Траун. На лицето му най-после се появи лека, макар и крива усмивка.

— Все пак те не разбират чак съвсем всичко, нали? — запита той неуверено.

— Ако искаш, можеш да пробваш на минисят — предложи брат му. — На него те се оправят дори още по-добре, отколкото на чеунх. Или пък може да превключим и на сай бисти, който също владееш, ако не се лъжа.

— Добре — каза Миттрассафис, превключвайки на сай бисти с нехарактерен акцент. — Щом като това ще улесни нещата…

— Всъщност, ако зависи от нас, бихме предпочели да останете на чеунх. Стига да нямате нищо против, разбира се — вметна Кардас на този език. — Упражнението ще ни дойде добре.

— Не се и съмнявам — отвърна Миттрассафис. После се поколеба и леко наклони глава. — А след като и двамата бяхте включени в операцията по спасяването на брат ми… е, предполагам, че няма да е голям проблем да се съглася да ме наричате Трасс.

Марис сведе глава в лек поклон.

— Благодаря ви! За нас е чест да получим такова позволение.

— Само не искам името ми да се произнася неправилно — Миттрассафис отново се обърна към Траун и продължи с доста по-твърд тон: — А сега да те чуя. Какво точно си въобразяваш, че правиш?

— Извършвам работата, за която са ме избрали и назначили — отговори Траун. — Предпазвам Чиското господство от враговете му.

— От враговете му — повтори Миттрассафис, наблягайки на думата, — а не от потенциалните му врагове. Долавяш ли разликата между двете?

— И да — отговори Траун, — и не.

Миттрассафис вдигна ръка и се плесна по бедрото.

— Нека да бъда искрен с теб, Траун — започна той. — Осмата управляваща фамилия не е никак доволна от поведението ти.

— И са те пратили чак дотук, за да ми го съобщиш?

— Говоря напълно сериозно — сряза го Миттрассафис. — Историята с онзи пиратски кораб си беше достатъчно голям гаф. Но сегашната ти необмислена прищявка вече драстично премина всякакви граници. И то под носа на адмирала!

— Вагаарите не са пирати, Трасс — каза Траун с тих и сериозен глас. — Те са напълно номадска раса. Стотици хиляди, а може би и милиони. И рано или късно не може да не стигнат до границите на Чиското господство.

— Добре — каза Миттрассафис. — А когато го направят, ние ще ги ликвидираме.

— Но защо да чакаме чак дотогава? — настоя Траун. — Защо да обръщаме гръб, докато милиони други светове продължават да страдат под техните набези?

— Философският отговор тук гласи, че ние не трябва да караме когото и да било да страда — възрази Миттрассафис. — А практическият отговор е, че не можем да браним абсолютно цялата галактика.

— Не казвам, че трябва да браним цялата галактика.

— Наистина ли? А къде тогава впрочем предлагаш да се спрем? — вдигна ръка към стената Миттрассафис. — На десет светлинни години отвъд границите ни? Или на сто? Или пък на хиляда?

— Съгласен съм, че не можем да браним цялата галактика — каза Траун. — Но пък е наивно да позволяваме винаги на враговете ни да избират кога и къде да водят битка с нас.

Миттрассафис въздъхна дълбоко.

— Траун, не можеш да продължаваш вечно да разтегляш границите по този начин — каза той. — Чиската философия и военната ни доктрина повеляват да избираме миролюбивата бдителност. Деветте управляващи фамилии няма да стоят безкрайно дълго със скръстени ръце и да те наблюдават как отново и отново пренебрегваш основната ни военна доктрина. Нещо повече, осмата управляваща фамилия ясно ти даде да разбереш, че по-скоро биха те освободили, отколкото да позволят на действията ти да подкопават позицията им.

— Ние и двамата сме родени сред обикновени граждани — припомни му Траун. — И ако ми се наложи, аз отново мога да заживея по този начин — той стисна леко устни. — Но те уверявам, че ще направя всичко възможно, за да убедя представителите на осмата управляваща фамилия да не те освобождават и да не те преназначават по моя вина.