Тимъти Зан - Изходящ полет

— Да, видях доклада на Трасс — каза Траун, когато Марис описа ситуацията. Той все още изглеждаше доста слаб, но определено бе успял да възвърне част от силите си в сравнение с последната им среща на борда на „Брулещ ястреб“. — Капитан Кенто би трябвало да се научи как да обуздава темперамента си.

— Капитан Кенто има нужда да се научи на още много неща — каза Марис унило, — но ако бъде поставян под ключ, това ни най-малко няма да му помогне да се контролира. Това никога не е вършило работа при него, няма да свърши и сега. Възможно ли е да го освободите?

— Да, ако го предупредите да не си позволява да проявява незачитане на висшите офицери от чиската флота. Или може би просто ще е по-лесно да го заключваме всеки път, когато в базата ни идва на гости някой висш офицер.

— Тази идея не е толкова лоша — съгласи се Марис. — Благодаря ви.

— Ами онези предмети от съкровището, които брат ви е поставил под ключ? — попита Кардас. — Ще е невъзможно да продължим да живеем в близост до Кенто, ако той не си ги получи обратно.

— Значи е време да започне да се учи на търпение — отговори Траун. — Ситуацията е доста сложна. Един синдик от осмата управляваща фамилия е обявил тези предмети за „запечатани“ противно на претенцията за собственост над тях, изразена от висш командващ офицер. Сами разбирате, че е невъзможно те да бъдат разпечатани, преди адмирал Аралани да се върне, за да представи своите аргументи.

— Това кога се очаква да стане? — поинтересува се Кардас.

— Когато самата тя реши. Но едва ли ще е, преди вагаарският кораб да бъде основно изследван, а системите и техниката на него — подложени на детайлен анализ. Тя ще иска да присъства на този процес.

— Но всичко това би могло да се проточи с месеци! — възрази Кардас. — Не бихме могли да останем тук толкова дълго.

— А и не можем да се върнем, без да занесем със себе си някакви стоки, с които да умилостивим нашите клиенти — допълни Марис.

— Разбирам ви — каза Траун, — но ситуацията действително е извън правомощията ми.

Зад гърба на Кардас се отвори една врата. Той се извърна, очаквайки да види някое от медицинските лица…

— Значи военният късмет най-после ти изневери, а? — произнесе синдик Миттрассафис, докато прекрачваше прага на стаята.

— Добре дошъл — поздрави го Траун и го покани с ръка. — Моля, заповядай.

— Трябва да поговорим, Траун — каза Миттрассафис и подозрително изгледа Кардас и Марис, докато се приближаваше към леглото на брат си. — Насаме!

— Не би трябвало да се притесняваш от присъствието им — увери го Траун. — Нищо от онова, което се изговори в тази стая, няма да бъде повторено навън.

— Това няма значение — каза твърдо Миттрассафис. — Имаме да обсъждаме чиски дела, които не представляват интерес за тях.

— Може би не на този етап — каза Траун. — Но за в бъдеще, кой знае?

Очите на синдик Миттрассафис се стесниха до малки цепки.

— Което значи…?

Траун поклати глава отрицателно.

— Ти си надарен в много и разнообразни отношения, братко мой — започна командирът, — но тепърва ще трябва да развиваш у себе си онази далновидност и прозорливост, които ще ти помагат да преодоляваш всевъзможните интриги и сблъсъци на политическия живот — и Траун посочи към Кардас и Марис. — На нас тук ни е предоставена уникалната възможност да се запознаем и да комуникираме с членове на една извънредно мащабна и непозната ни до този момент политическа общност. Същества, чиито възгледи и прозрения са напълно различни от нашите.

— По тази причина ли държиш да ги водиш със себе си дори и когато развеждаш един адмирал на официално посещение? — Миттрассафис изгледа Кардас подозрително. — Смяташ, че възгледите им могат да ни бъдат от полза?

— Всички възгледи си струва да се изслушват внимателно независимо от това, дали впоследствие ще се прецени дали в тях има някаква стойност или не — отговори Траун. — Но не по-маловажни са социалните и интелектуалните взаимоотношения, които се изграждат между нас. Някой ден нашето Господство и тяхната Република ще установят официален контакт. И тогава всички приятелства или потенциални вражди, които си изграждаме понастоящем, най-вероятно ще определят и каква ще бъде общата насока на този контакт.

Траун изгледа последователно Кардас и Марис.

— Предполагам, че те двамата вече също са стигнали до подобно заключение, макар сигурно то да е от различна гледна точка.

Кардас погледна към Марис. Беше му достатъчно да види лекото изкривяване в горната й устна.