Тимъти Зан - Изходящ полет

— Аз имам — каза Марис и му показа една лепенка в ръката си. После отлепи защитния слой и я притисна върху разкъсаната тъкан. За един кратък миг лепенката се изду под напора на въздушното налягане отвътре. После за огромен ужас на Кардас едното й ъгълче се разлепи. — Няма сцепление с този материал — извика Марис и трескаво се огледа. — Помогни да намерим нещо, за да я притиснем.

Кардас напрегнато започна да се оглежда, но не успя да открие нищо. После се изправи и заоглежда стените, като предполагаше, че чисите не може да не са си предвидили тук-там по някой медицински пакет. Ала тъкмо сега му беше трудно да се съсредоточи и да разгадае надписите на чеунх.

— Остави! — подвикна му Марис. До този момент тя се бе опитвала с ръце да притиска ъгълчетата на лепенката. Сега обаче, без да му мисли много, тя се наведе и легна с цялата си тежест върху гръдния му кош, притискайки цепката със стомаха си. — Намери помощ отнякъде — нареди тя и обви тялото на Траун плътно с ръце, за да се задържи притисната към него. — Бързо! Едва ли тази поза е твърде благотворна за раните му!

Като се отърси от обзелото го вцепенение, Кардас се обърна към вратата.

И за втори път замалко не бе съборен, когато двама чиси влетяха в стаята покрай него и се строполиха на колене от двете страни на неподвижния си командир и лежащата върху него жена.

— Приготви се да се отместиш — каза единият напрегнато, като стискаше в ръцете си огромна лепенка. — Сега!

Марис бързо се търколи настрани. Само миг след като цепката остана непокрита, чисът успя да я запечата, покривайки изцяло лепенката на Марис отпреди малко. Тя се отдръпна още малко назад и Кардас видя как от ъгълчетата на новата лепенка се издигат последните няколко тънки струйки въздух.

— Запечатването е добро — потвърди чисът.

В този момент спътникът му вече се бе приготвил. Той намушка маркуча на една подръчна кислородна бутилка във вградената клапа на якичката под шлема на Траун.

— Налягането се стабилизира — съобщи той, взирайки се в един екран с множество светлинки близо до клапата.

— Можем ли да помогнем? — попита Марис.

— Вече помогнахте — каза първият чис. — Ние ще го поемем от тук.

Двамата тъкмо вдигаха Траун и се канеха да го понесат към една херметическа врата, когато звездите през илюминаторите стремително се разтеглиха в тънки ивици.

През първите два часа медиците работеха интензивно при закрити врата, без да подават каквато и да е информация. През вратата минаваха единствено пресни припаси и материали и нови болни. Кардас се въртеше в преддверието на медицинската зала, като се стараеше да не се пречка на забързаните работници. От време на време представители на екипажа го пращаха насам-натам с някакви дребни поръчки. Първоначално не знаеше какво се е случило с Марис, но от откъслечните разговори между персонала успя да научи, че тя помага с разчистването на отломките от взрива.

До завръщането в базата им оставаха най-малко още четири часа, когато най-после някой ги повика в помещението за болни.

Завариха Траун полулегнал, полуседнал в едно тясно легло. Около тялото му имаше плътно навити много биосензорни пръстени. Те го обгръщаха от врата до коленете като хватка на голяма змия.

— Кардас, Фераси — поздрави ги той. Лицето му беше изопнато, но гласът му се бе запазил чист и ясен, — уведомиха ме, че дължа живота си на вас. Благодаря ви!

— Заслугата всъщност е предимно на Марис — побърза да уточни Кардас, за да не обере чужди лаври. — В критични моменти тя се ориентира по-бързо от мен.

— Най-вече заради дългото време, което съм прекарала на борда на „Ловеца на сделки“ заедно с Рак — обясни Марис и се опита да изобрази усмивка, която обаче не стигна до очите й. — Как се чувствате?

— Не особено добре, но явно съм вън от опасност — отговори Траун, като изучаваше лицето й. — Освен това ме уведомиха, че сте помагали при разчистването на мостика.

Тя сви рамене смутено:

— Просто исках да съм полезна.

— Дори след като видяхте как изстрелвам торпеда срещу беззащитните същества на вагаарските кораби?

Тя сведе поглед надолу.

— Съжалявам… аз… ами… съжалявам, че възразих срещу това… Осъзнавам, че нямахте никакъв избор.

— Което не го прави по-лесно за възприемане, нали — каза Траун. — За съжаление това е едно от онези решения, които често се налага военните да вземат в подобна ситуация.

— Всъщност успяхме ли все пак да вземем онзи проектор? — обади се Кардас. — Така и не чух нещо повече по този въпрос.