Тимъти Зан - Изходящ полет

— Обаче…

— Моля ви! — прекъсна я Траун и вдигна ръка. Гласът му бе възвърнал спокойствието си, но някъде отдолу се прокрадваха къкрещи признаци на стаена ярост. — Разберете реалността на положението. Вагаарите вече са ги убили, всичките. Ако не в тази битка, то в следващите. Няма нищо, с което бихме могли да им помогнем. Единствената ни възможност е да насочим всичките си сили и ресурси към окончателното премахване на вагаарите. Така ще можем да дадем шанс на други раси да живеят.

Кардас си пое дълбоко въздух.

— Прав е, Марис — той пое дланта й.

Раздразнена, тя се отдръпна и се извърна настрани. Кардас погледна към Траун, но той бе насочил цялото си внимание към приближаващите вагаарски военни кораби и шестте чиски щурмовика, които бяха застанали на пътя им.

— Първи абордажен отряд докладва, че всички вагаари на обекта са унищожени — обади се някой от екипажа. — Старши Ялавикема съобщава, че са намерени приборите за свиване на проектора и в момента той се подготвя за транспортиране. Втори абордажен отряд им помага.

— Наредете на първи абордажен отряд да отиде да помага — заповяда Траун и като се обърна към Кардас, добави по-тихо: — Мислех, че ще разполагат с някаква система за експедитивно разпъване на цялата тази техника. Просто не е в стила на вагаарите да се мотаят на едно и също място в продължение на часове и да монтират гравитационните си проектори пред очите на потенциалните си жертви — той погледна към бойните кораби на вагаарите, които вече се бяха завъртели напълно около оста си, и стисна устни: — Всички в готовност за обстрел на бойните съдове!

Кардас погледна към Марис, но тя бе обърнала гръб към тях. Раменете й бяха изгърбени сковано под материята на вакуумния костюм.

— Оръжията са готови.

— При моя заповед огън с всички торпедни установки — каза Траун. Очите му проблеснаха към Марис за един кратък миг и той добави: — И наредете на щурмовиците да изхвърлят шоковите мрежи към мостиците и командните сектори на бойните кораби веднага щом имат и най-минимална видимост.

— Разбрано.

— Огън с торпедата! — заповяда Траун. — Старши Ялавикема, остават ви две минути.

— Старши Ялавикема потвърждава. Според изчисленията му проекторът ще може да бъде сгънат в срок — отговори нечий глас от предавателя.

В далечината пред тях започнаха да проблясват множество пламъчета, когато чиските торпеда удряха по вражеските съдове…

— Шлемове! — извика някой.

Кардас реагира импулсивно, като грабна шлема си и го нахлузи на главата си. С периферното зрение видя, че и всички останали на мостика правят същото. Той заключи шлема за яката си и веднага погледна през илюминаторните прозорци, откъдето идваше заплахата. Преди обаче да види каквото и да е, целият кораб се разтърси от внезапен удар. Със силен взрив от огън и блясък целият бакбордов сектор на прозорците се пръсна на парчета.

В следващия миг Кардас усети как от другата страна на палубата със силен шум се затварят херметическите врати. За частица от секундата той чу воя на предупредителния сигнал за тревога, преди внезапната декомпресия да изсмуче проводящата среда. Кардас премига, за да се отърве от тъмните пурпурни петна от блясъка, и се опита да се огледа. На палубата цареше пълен хаос. Навсякъде около него все още се носеха отломки от взрива.

Той се взря към другия край на палубата и изтръпна. Тъкмо от това се боеше. Тримата чиси, които бяха стояли най-близо до взрива, лежаха със сгърчени и усукани тела на пода. Много други членове на екипажа също бяха изхвърлени от столовете им, но повечето поне мърдаха. Тук-там можеше да види как някои от тях се бореха с разкъсвания в костюмите си или с пукнатини в шлемовете, като сами или с чужда помощ се мъчеха спешно да се облепят и да се обезопасят. Командните табла в близост до мястото на взрива се бяха превърнали в обезобразени и разпокъсани купчини от усукан метал и висящи кабели. Всички други табла изглеждаха безмълвни.

Той все още оглеждаше повредите, когато край него внезапно премина Марис, като едва не го събори на пода, и се строполи на колене близо до командния стол.

Едва тогава Кардас видя, че и Траун лежи на палубата. Светещите му очи бяха затворени, а на гърдите на вакуумния му костюм имаше цепнатина, която яростно плющеше, изпускайки въздуха му.

— Командире! — извика той, като бързо клекна на пода до Марис и затършува из джобовете си за обезопасяваща лепенка. — Лекар!