Тимъти Зан - Изходящ полет

— Откъде се сдобихте с това? — изсъска той и бързо сви дланта си, за да скрие малкия ръчен бластер.

— Беше си у мен през цялото време. Стреля леко и незабележимо, но пък зарядът му е много силен. Убива намясто и го прави тихо и чисто.

И би могло да докара на Дориана също толкова бърза смърт, ако се случеше да го хванат с него. Той усети как внезапно под якичката му го избива студена пот, и бързо скри бластера в джоба си.

— Само че нека аз да подбера момента — предупреди той. — Не искам да кръжите около мен като квачка, която бърза да снася.

— Не се безпокойте — изръмжа Кав. — Къде е командирът сега?

— Отиде в кораба на адмирала, за да разговаря с нея — Дориана оправи туниката си и се наведе, за да си обуе ботушите. — Замъкна и Кардас със себе си.

Което пък беше другият проблем, припомни си хладнокръвно той. Кардас също знаеше прекалено много какво се бе случило тук. А и за разлика от Миттраунуруодо той скоро щеше да се върне в Републиката. След като се справеше с командира, Дориана трябваше да отстрани и Кардас, преди той да успее да разкаже какво бе видял.

Избавените джеронци бяха наблъскани в товарния отсек — единственото място на кораба, където изобщо можеше да се съберат. Повечето бяха насядали с кръстосани крака на малки групички и разговаряха тихо помежду си. Последните няколко групи от тях все още се оправяха с хранителните пръчици и топлите напитки, които им бяха донесли матросите на адмирал Аралани. Всички изглеждаха някак си замаяни, сякаш все още не можеха да повярват, че са се избавили от ръцете на вагаарите.

Застанал току до една от вратите към отсека, опитвайки се да не се пречка на пътя на джеронците или на чисите, които се движеха между тях, Кардас разглеждаше множеството с умора, каквато сърцето и съзнанието му не бяха изпитвали от дълго време насам. Най-малко хиляда пъти през изминалия ден си бе задавал въпроса, какво изобщо правеше в центъра на всичко това и с каква галактическа сила Траун го бе убедил да влезе в ролята на стръв за вагаарите.

Ала замисълът на командира бе проработил. Всичко бе станало според плана. Джеронците бяха освободени, и то не само тези роби пред очите му, но и цялата им родна планета. Адмирал Аралани вече бе заявила, че когато корабът й върне джеронците у дома, заедно с тях ще изпрати и ударна група чиски бойни кораби за охрана. И че ако изобщо около техния свят все още се навъртат някакви вагаари, това няма да е за дълго.

А що се отнасяше до „Изходящ полет“…

Кардас затвори очи. Петдесет хиляди души избити до крак — абсолютно всички обитатели на шестте крайцера. Действително ли е било нужно? Според Стратис не е имало друга възможност, а и Траун не го бе поправил. Ала наистина ли това е бил единственият изход?

Вероятно Кардас никога нямаше да узнае със сигурност. Някъде далеч в ума му мина мисълта, какво ли щеше да каже сега Марис, когато научеше какво бе сторил нейният благороден герой.

— Дори и сега сякаш още не могат да повярват — промълви отляво един глас.

Кардас отвори очи. До него бе застанал Трасс. Оглеждаше препълнения отсек с особено изражение на лицето.

— Синдик Миттрассафис — поздрави го Кардас, — не знаех, че сте на борда.

— Адмирал Аралани настоя да дойда — отговори Трасс, без да откъсва очи от джеронците. — Сега тя май смята, че тримата с брат ми най-сетне ще можем да разрешим въпроса с вагаарската стока на Крустай и ще ви дадем възможност на вас и на вашите спътници да си заминете по пътя — с тези думи той обърна очи към Кардас. — Сега, след като с вас явно сме изиграли ролята си във всичко това.

Кардас издържа на погледа му, без да премигне.

— За мен не е проблем да участвам в плановете на брат ви — каза той с равен тон. — Това не би трябвало да ви притеснява и вас.

— Аз бях подведен и манипулиран — каза Трасс и в очите му проблесна огорчение.

— За ваше собствено добро — добави Кардас. — Ако Траун и Аралани ви бяха въвлекли в плана си, вашето бъдеще също щеше да бъде заложено на карта подобно на тяхното.

— На тях още не им се е разминало — мрачно отбеляза Трасс. — Деветте управляващи фамилии няма да толерират подобно незаконно и неморално нападение.

— Първо — каза Кардас, вдигайки един показалец, — тази система се намира в охраняваните предели на вашата завоевателна флота. Това я прави чиска територия. Второ, вагаарите пристигнаха тук е пълната си военна мощ и явното намерение да нанесат военен удар. Това означава, че всички действия на командир Миттраунуруодо са били единствено отбранителни, и аз твърдо заставам зад това.