Тимъти Зан - Изходящ полет

И сега, когато тези врати бяха обезвредени или достатъчно изкривени, за да не могат да ограничат декомпресията на крайцерите, останалите изтребители нанасяха своя фатален удар, който щеше да остави „Изходящ полет“ с отворени пробойни, напълно уязвим за откритото пространство.

Все по-голяма ставаше вихрушката от отломъци и газове около фланговете на „Изходящ полет“, а изтребителите продължаваха да нанасят ударите си по корпуса, донасяйки нови и нови вълни смърт през оголения периметър на шестте крайцера.

Въпреки раните си обаче Кбаот сякаш изобщо не забелязваше всичко това. Лицето му си оставаше твърдо като наковалня, а очите му продължаваха да се взират непоколебимо през екрана на мостика в „Брулещ ястреб“.

А Миттраунуруодо се приближаваше все повече до смъртта.

Дориана сви ръцете си в безпомощни юмруци. Значи всичко най-после отиваше към своя логичен край. Щом като и тази втора атака не бе успяла да убие Кбаот, значи той се бе покрил в някое по-вътрешно помещение, добре изолирано от вакуума, който се образуваше от декомпресията във външните сектори на крайцерите. Независимо от разрушаването на многобройните херметически врати и шлюзове във сърцевината на крайцерите явно все още съществуваше достатъчно затворено пространство, до което нямаше начин дроидите изтребители да успеят да стигнат навреме.

В този момент от далечния край на обозримия небосклон се появи някаква нова формация. Двойка изтребители се носеха като едно цяло. По някакъв начин двата дроида бяха свързани помежду си, а по средата им бе прикрепен някакъв дебел цилиндър. Тя бе последвана от още една двойка, после от трета и след малко Дориана видя как най-малко десетина подобни формации се носеха с пълна скорост към „Изходящ полет“.

Той си спомни как Кав бе коментирал тази идея на Миттраунуруодо и колко презрително бе казал, че тези цилиндри са някакви напълно безполезни резервоари. Дориана примижа с очи, когато новите формации се приближиха плътно до крайцерите. Но вместо да се блъснат в тях както предишните, двойките изтребители се мушнаха през отворените процепи в корпуса и се изгубиха вътре.

Един дълъг момент не се случи нищо. След това внезапно от отворите се появи нова бледосиня мъгла, почти незабележима на фона на множеството пушеци и отломки около крайцерите.

И тогава с едно внезапно шумно вдишване Миттраунуруодо се строполи върху командното си табло.

— Командире? — извика Дориана, опитвайки да си проправи път сред заобиколилите го чиси.

— Аз… добре съм — изпъшка Миттраунуруодо, разтърквайки гърлото си с едната ръка, докато с другата даваше знак на екипажа си да го оставят.

— Мисля, че го свалихте — каза Дориана, взирайки се в екрана на предавателя. Лицето на джедая вече не се виждаше там. — Мисля, че Кбаот е мъртъв.

— Да — потвърди Миттраунуруодо с тих глас. — Всички те… са мъртви.

Странно усещане се появи по гърба на Дориана.

— Но това е невъзможно — каза той. — Вие пуснахте не повече от една-две от тези бомби във всеки крайцер.

— Дори и една е достатъчна — каза Миттраунуруодо с такава тъга в гласа си, каквато Дориана не бе чувал у него досега. — Това е много специален вид оръжие. Извънредно ужасно. Веднъж след като проникнат от вътрешната страна на енергийните щитове, тези оръжия експлодират с убийствена вълна радиация. Тази вълна преминава през стени, подове и тавани, погубвайки всеки живот на борда.

Дориана преглътна тежко.

— А вие ги бяхте приготвили — механично произнесоха устните му.

Очите на Миттраунуруодо сякаш пробиваха неговите.

— Те не бяха предназначени за „Изходящ полет“ — на лицето му се появи изражение, което накара Дориана конвулсивно да отстъпи назад. — Бяха определени да се използват срещу най-големите кораби на вагаарите.

— Разбирам — навъсено каза Дориана.

— Не, не разбирате нищо — сряза го Миттраунуруодо. — Защото сега ще се наложи да се справяме с остатъците от вагаарските бойци от обезвредените кораби с ръкопашни схватки на абордаж — той посочи нагоре през илюминаторите. — А още по-лошото е, че някои от техните бойни и цивилни кораби успяха да избягат в дълбокия Космос, където ще имат достатъчно време да се съвземат, да си направят ремонтите и след време евентуално да дойдат отново да притесняват тези територии.

— Разбирам — каза Дориана. — И съжалявам.

За своя огромна изненада той осъзна, че казва истината.

Един дълъг момент Миттраунуруодо продължи да го гледа мълчаливо. След това бръчките от напрежението постепенно изчезнаха от лицето му.