Тимъти Зан - Изходящ полет

— Ние направихме сделка! — изписка Кав припряно. — Вие трябваше да ликвидирате „Изходящ полет“ вместо нас!

— С никого не съм правил такава сделка — каза Миттраунуруодо. — Съгласих се единствено да предприема необходимите мерки, за да предотвратя заплахата, която отправяше тази експедиция към чиските територии.

— Но ние искахме нещо друго — настоя Кав.

— Вие изобщо не бяхте в положение да настоявате за каквото и да е — спокойно му припомни Миттраунуруодо. — Нито пък сега имате такова право.

От говорителите внезапно долетя някакво съскане.

— Значи така — изръмжа един почти неразпознаваем глас. — Мислиш си, че си спечелил, чужденецо, така ли?

Мониторът оживя… и по гърба на Дориана пробягаха ледени тръпки. Беше Хоръс Кбаот, пребледнял и разчорлен. Дрехите му бяха доста разкъсани и опръскани с кръв, а половината от лицето му изглеждаше лошо обгорена. Но очите му горяха със същия високомерен огън, който Дориана бе виждал в личния кабинет на върховния канцлер Палпатин.

Дориана се хвана за ръкава на Миттраунуруодо и бързо му прошепна:

— Кав е напълно прав. Налага се да ги унищожите. Ако не го сторите, ще умрем.

Очите на Миттраунуруодо проблеснаха към него и след това той отново се обърна към своя предавател.

— Наистина спечелих — каза той на Кбаот. — Остава ми да дам една-единствена последна заповед… — ръката му леко се приближи до командното табло и пръстите му леко докоснаха един покрит бутон с червени очертания — и тогава вие ще умрете заедно с всичките си хора. Толкова ли много струва за вас вашата гордост?

— Джедаите не се поддават на гордост — произнесе бързо Кбаот. — Нито пък на празни заплахи. Те следват единствено повелите на собствената си съдба.

— Тогава сам изберете каква ще е вашата съдба — каза Миттраунуруодо. — Доколкото съм чувал, призванието на джедая е да служи на околните и да ги защитава.

— Чули сте погрешно — каза му Кбаот. — Ролята на джедаите е да водят и да управляват, както и да премахват всички заплахи — с тези думи необгореният ъгъл на устата му се изкриви нагоре в противна усмивка.

И изведнъж, без всякакво предупреждение, главата на Миттраунуруодо клюмна назад. Миг по-късно цялото му тяло внезапно се залепи за облегалката на стола му. Ръката му се стрелна към гръкляна му, борейки се безуспешно с някаква невидима хватка.

— Командире! — извика Дориана и инстинктивно го сграбчи за яката.

Но нямаше смисъл. Невидимата сила, която изстискваше живота на чиския командир, не беше нещо физическо, което Дориана можеше да откопчи врата на Миттраунуруодо. Кбаот използваше Силата… и в този момент нямаше нищо, което Дориана или някой друг можеше да стори, за да му попречи.

Само след няколко минути командир Миттраунуруодо щеше да бъде мъртъв.

Лорана беше в кабината на турболифта и се придвижваше надолу към ядрото, когато внезапно атаката на Хоръс Кбаот отекна в съзнанието й като удар на някой далечен чук. За миг тя се съсредоточи върху него, усещайки целия гняв, нервност и гордост, които се излъчваха от учителя й, чудейки се какво ли бе намислил да прави сега.

И тогава ужасяващата истина внезапно я проряза като острието на лазерен меч.

— Не! — изкрещя тя инстинктивно към тавана на кабината. — Учителю Кбаот, не!

Ала вече бе твърде късно. В непреклонната си жажда за мъст Хоръс Кбаот, могъщият джедай, бе преминал към Тъмната страна.

През Лорана премина на талази прилив на болка и омерзение, болезнен като изсипана сол в открита рана. Никога досега не бе виждала падението на джедай. На теория знаеше, че можеше да се случи и че всъщност се е случвало много пъти през историята. Но винаги това й се бе струвало като нещо приемливо далечно, нещо, което никога не би могло да сполети някого от познатите й.

А сега се бе случило… И веднага след изпитаната болка последва дори още по-интензивен прилив на вина.

Понеже тя беше неговият ученик, човекът, който бе прекарал най-много време с него. Единственият човек, бе й казал учителят Манинг преди време, в чиито думи Кбаот изобщо е щял да се вслуша.

Дали бе имала някакъв шанс да му помогне? Дали не бе трябвало да му се противопостави по-рано, със или без подкрепата на Манинг и останалите, когато най-напред бе започнал да съсредоточава властта само в своите ръце? Със сигурност при не един и два случая се бе опитвала да поговори с него. Ала всеки път той бе отхвърлял загрижеността й, уверявайки я, че всичко е наред. Дали не бе трябвало тогава да му се възпротиви по-енергично? Да го принуди дори по някакъв начин да се вслуша в думите й?