Тимъти Зан - Изходящ полет

Аралани се поколеба и Кардас усети, че не смее да изпусне дъха си. След това с явна неохота кимна и каза:

— Тъй вярно, аристокра. Чух ви и ще се покоря.

После изключи предавателя си.

— Съжалявам, командире, но нямам друг избор, освен да ви задържа.

— Това ще доведе до края на чисите — тихо каза Траун. — Отбранителната флота и единствено отбранителната флота може да сложи ръка на този кораб, без това да доведе до пагубни последици.

— Разбирам и ще направя всичко възможно, за да забавя аристокра Чаформбинтрано. Но междувременно ви задържам. Наредете на хората си да се съберат в хангара и да се завърнат по корабите си.

Един дълъг момент Траун не стори нищо. След това бавно сведе глава в лек поклон и включи предавателя си:

— Тук е командир Миттраунуруодо. До всички чиски матроси на борда на „Изходящ полет“, завръщане в основния хангар!

— Благодаря ви — каза Аралани. — А сега, ако обичате? — добави тя и посочи към херметическата врата. — Вие също, Кардас.

Кардас си пое дълбоко дъх.

— Аз не съм под командването на чисите, адмирале — каза той. — Бих желал да остана на борда още малко.

Очите на Аралани се стесниха.

— Какво възнамерявате да направите? Със сигурност не можете да подкарате този кораб сам.

— Аз не съм под командването на чисите — повтори той. — Пък и в заповедта си аристокра Чаформбинтрано не спомена нищо за мен.

Аралани погледна към Траун, след това към приближаващата флота на петата фамилия и накрая отново спря очи върху Кардас.

— Давам позволение — каза тя, после се обърна към херметическата врата…

— Аз също ще остана — изведнъж се обади Трасс, преди тя да стигне до изхода.

Аралани се спря озадачено:

— Какво?!

— Аз също не съм под военното командване — каза Трасс. — Пък и аристокра Чаформбинтрано не спомена нищо и за мен.

Аралани изгледа Траун остро:

— И двамата ще си изпатим здраво заради това — предупреди го тя.

— Ролята на чиския воин е да брани народа на чисите — припомни й Траун. — А собственото му оцеляване идва едва на второ място.

В продължение на няколко дълги удара на сърцето двамата останаха загледани един в друг. После с внезапна съскаща въздишка адмирал Аралани се обърна към Трасс:

— Най-близката база на отбранителната флота е Песфаври. Знаете ли координатите?

Трасс кимна утвърдително.

— В такъв случай ви оставяме — кимна му тя. — Нека късметът на воина да се усмихне на начинанието ви.

После се обърна и продължи пътя си към херметическата врата. Траун се забави, колкото да хвърли един последен дълъг поглед към брат си, и я последва.

След минута Кардас и Трасс бяха вече сами.

— Наистина ли смятате, че ще можем да закараме това нещо чак до военната база? — запита Кардас.

— Май не разбрахте основната идея, Кардас — мрачно каза Трасс. — Не чухте ли какво каза брат ми? „По-добре би било «Изходящ полет» да бъде изцяло унищожен, отколкото да позволим да попадне в ръцете на една-единствена управляваща фамилия“.

Гърлото на Кардас се сви.

— Чакайте малко! — възрази той. — Аз бях намислил просто да заключа „Изходящ полет“ по такъв начин, че пратениците на аристокра да не могат да си пробият път дотук, освен ако не взривят всичко. Но не съм се кандидатирал за самоубийствена мисия!

— По-смело, Кардас — увери го Трасс. — Аз също не съм тръгнал натам. Намерението ми беше да насочим този кораб към повърхността на най-близкото слънце, а след това да се измъкнем със същата совалка, с която дойдохме.

Кардас обмисли предложението. Това би било възможно, реши той, но при положение че поне един от двигателите на някой крайцер все още работеше, а командните табла не бяха повредени.

— Сигурно е възможно.

— Да го направим тогава — каза Трасс. — Този кораб е построен от ваши хора. Кажете ми какво да правя.

Шахтата на турболифта беше сравнително чиста и кабината стигна до К–4 само с няколко по-сериозни раздрусвания. Самият крайцер също не изглеждаше чак толкова зле.

Ако се изключеха, разбира се, всички тези трупове.

Медицинските дроиди вече бяха започнали постепенно да ги разчистват. Вероятно ги отнасяха в някоя от медицинските лаборатории, където щяха да очакват заповеди от някое живо същество, как да процедират по-нататък.

Ала там никой не посрещаше труповете. Лорана се присегна със Силата и се опита да преслуша комуникационната система на кораба, като изпитваше смътна и нелогична надежда, че някъде можеше да има оцелели по чудо след злокобния катаклизъм, който бе погубил живота на „Изходящ полет“.