Тимъти Зан - Изходящ полет

— Единствената причина да дойдат тук е, защото вие сте ги подмамили.

— Аз не съм обвързан от вашите правила — припомни му Кардас. — Освен това адмирал Аралани ще засвидетелства, че командир Миттраунуруодо публично ме е определил като вероятен шпионин сред чисите. Ако в отчаянието си аз съм решил да се обърна към вагаарите за помощ в освобождаването на спътниците ми, вие няма да можете да обвините него за това мое действие.

Горната устна на Трасс помръдна.

— Така е. Траун винаги е бил особено добър в това да заличава следите след себе си, когато е необходимо.

— Което, изглежда, разрешава всичките ви правни притеснения — заключи Кардас. — А що се отнася до другото ви възражение — той посочи към джеронците, — предизвиквам ви да погледнете тези същества и да ми кажете по какъв начин тяхното освобождаване от тирания би могло да се смята за неморално действие.

— Нравствеността на едно действие не зависи от крайния резултат — твърдо каза Трасс. След това лицето му леко се изопна и той продължи: — Но въпреки всичко в настоящия случай е трудно да се защитава подобна позиция.

— Аз лично видях как вагаарите се отнасят със своите роби — каза Кардас и потръпна от спомена за беззащитните джеронци, които Мискара хладнокръвно бе изтребил в упражненията си. — Според мен Вселената само печели от погубването им.

— Аз самият съм съгласен с вас — каза Трасс, — обаче аристокра Чаформбинтрано може и да не види нещата в толкова ясни очертания.

Кардас се облещи:

— Че той какво общо има с всичко това?

— Той е тръгнал насам с някои кораби на петата управляваща фамилия — мрачно каза Трасс. — Точно преди да напусна Крустай, разговарях с него. Подозирам, че възнамерява да постави Траун под арест.

Гърлото на Кардас се сви.

— А Траун знае ли за това?

— Не.

— Трябва да му кажем, и то незабавно — мрачно каза Кардас. Имате ли представа, къде е сега?

— Мисля, че двамата с адмирал Аралани отидоха да разгледат „Изходящ полет“.

— Тогава да тръгваме! — каза Кардас. — Совалката ми е на един от бакбордовите докове.

Със скърцането на разместените метални улеи вратите на турболифта се отвориха, колебливо плъзгайки се.

— Изглежда, отново си имаме въздух — отбеляза Улиър, като огледа тавана на кабината.

В по-голямата си част изглеждаше непокътнат, но в единия ъгъл запоеният ръб се бе отлепил. По краищата на процепа имаше леко обезцветяване, явно резултат от мощна радиационна вълна. Да не би някой от реакторите да бе гръмнал? Едва ли. Дори и тук долу биха чули подобен силен взрив.

— Шахтата обаче сигурно ще е прецакана — измърмори Кийли, като пристъпи внимателно до Улиър. — А самите крайцери ще са още по-зле. Ще ни отнеме доста време да се качим там.

— Тогава да не губим повече от него в празни приказки — каза Улиър. Той понечи да стъпи в кабината…

— Стойте! — прекъсна го Джинзлър, като леко го докосна по рамото. Тя също бе огледала състоянието на кабината със съсредоточен и угрижен израз на лицето. — Ще отида сама.

— В подобна ситуация не е добре да си сам — вметна Кийли.

— Да си сам, за джедаите понякога е единственият път — каза тя. Очите й се върнаха на него и част от угрижеността й спадна. — Не се безпокойте. Веднага щом намеря някое безопасно място, ще се върна да ви взема.

— Сигурна ли сте, че не искате някой да ви придружи? — попита Улиър и я изгледа косо. Никак не му беше до това да си подава главата горе и да му се налага да се разминава с трупове и всевъзможните там отломъци. Ала, от друга страна, не му допадаше и идеята да изпуска от поглед тази жена джедай.

— Напълно сигурна — каза Джинзлър. — Върнете се и изчакайте, докато не дойда за вас.

— Както кажете — Кийли дръпна Улиър за ръкава. — Хайде, Час.

— Хубаво — Улиър неохотно отстъпи назад, за да направи място на Джинзлър да влезе в кабината. — Но не се бавете.

— Ще се постарая — каза Джинзлър и му се усмихна окуражително.

Преди усмивката й да изчезне от лицето, вратата между тях се затвори със скърцане.

Откриха Траун и Аралани на мостика на водещия крайцер сред група заети чиски оператори, който последователно проверяваха кои командни конзоли са все още оперативни. Тук също имаше много тела, разпръснати безразборно из цялата палуба. Този път обаче Кардас сякаш не ги забелязваше.

— А, братко мой! — каза Траун, докато Трасс и Кардас си проправяха път в лабиринта от конзоли. — Подобаващо ли се погрижихме за джеронците?