Тимъти Зан - Изходящ полет

— А какво правят тук? — настоя Кав с разтреперан глас. — Как са ни открили?

— Струва ми се, че за това трябва да благодарим на Кардас — каза Миттраунуруодо със спокоен глас. — По някаква случайност тази система тук се намира на правия вектор между последната ни известна позиция на вагаарите и моята база на Крустай.

Дориана го изгледа озадачено:

— Искате да кажете, че Кардас ви е предал?!

— Кардас си има свои лични притеснения и приоритети — повдигна вежди Миттраунуруодо към Дориана. — Както и всички ние.

На тези думи не можеше да се даде истински отговор — или поне не такъв, който Дориана би бил склонен да изрече. Вместо това той запита:

— А ние какво ще предприемем по този повод?

— Нека засега да почакаме и да видим какви са намеренията им — каза Миттраунуруодо и отново се обърна, за да разгледа небосклона през илюминаторните прозорци. — Може би ще се окажат услужливо настроени.

Дориана се озадачи:

— В какъв смисъл?

Миттраунуруодо се усмихна леко:

— Търпение, командире. Нека почакаме и ще видим.

— Появиха се съвсем неочаквано — долетя гласът на Кбаот от предавателя на Лорана. Звучеше спокоен, но все пак в него долавяше някаква острота, каквато не бе чувала досега. — Някакна маневра на чисите, предполагам.

— Какво правят? — поинтересува се Лорана, поддържайки гласа си тих, докато наглеждаше към върволицата мъже, жени и деца, промъкващи се покрай складовите сандъци към джедайския тренировъчен център. Нямаше смисъл да разтревожва тези хора повече, отколкото вече им бе дошло на главата.

— Засега просто изчакват нещо — й отговори Кбаот. — Капитан Пакмиллу ме уведоми, че конструкцията на корабите им се различава осезаемо от конструкцията на чиските съдове. Но това, разбира се, може и да не означава нищо.

— Попитахте ли командир Миттраунуруодо за тях? — продължи Лорана. Улиър, който досега вървеше в края на редицата затворници, започна постепенно да се приближава към нея. — Може би нямат нищо общо с неговата флота.

Кбаот изсумтя.

— При необятността на цялото пространство, където биха могли да се появят? Моля ти се!

— Какво става? — тихо се поинтересува Улиър.

Лорана се поколеба. Но целият „Изходящ полет“ беше заедно в тази ситуация.

— Появила се е неидентифицирана флота — му обясни тя. — Над двеста кораба, най-малко стотина от които бойни.

— С кого разговаряш? — обади се гласът на Кбаот от предавателя.

— В момента се опитваме да установим дали са чиски кораби или съюзници на чисите, или пък някаква трета страна — продължи Лорана, пренебрегвайки въпроса на джедая.

— Как изглеждат емисиите на реакторите им? — попита Улиър. — Спектърът сходен ли е с емисиите на Миттра-някой-си-там, или се различава по нещо?

— Кой е това? — настоя Кбаот, — джедай Джинзлър?!

— Реакторен механик Час Улиър смята, че можем да научим нещо за идентичността им или за евентуалната им договореност чрез спектрален анализ на реакторните им емисии — обясни Лорана.

— И какво, ако мога да запитам, прави реакторен механик Улиър извън карцера, както наредих за него и неговите съучастници в конспирацията? — язвително попита Кбаот.

— В момента отиваме нататък — каза Лорана, усещайки как решителността й бързо се стопява под тежестта и натиска на темперамента му. — Мислех си, че след като той е специалист в тези неща…

— Специалисти си имаме и тук — сряза я Кбаот. — Лоялни специалисти. Ти побързай да поставиш Улиър там, където не може повече да навреди на никого. А чуждата флота я остави на…

Думите му бяха прекъснати от трансмисия на предавателя, при която някакъв непознат мелодичен глас — или може би два гласа едновременно — започнаха да говорят нещо.

— Какво е това? — попита Лорана.

— Изглежда, ни поздравяват — каза Кбаот.

След това напевните гласове постепенно се засилиха. Явно Кбаот се приближаваше към говорителя.

Лорана се заслуша внимателно в предавателя си. Беше необичаен език, необикновено хармоничен, с ясно забележима музикална модалност.

— Улиър? — прошепна тя.

Той поклати глава, опитвайки да се концентрира, при което челото му се набразди.

— Никога не съм чувал нещо подобно досега — прошепна той в отговор. — Но не ми прилича на езика, който биха приказвали хуманоиди като онзи чис.

Лорана кимна в знак на съгласие.

— Учителю Кбаот? — повика го тя. — Това не прилича…

— Закарайте съзаклятниците в залата, където ви наредих, джедай Джинзлър — прекъсна я Кбаот. — След това отидете на крайцер К–4 и се представете на джедай Манинг в батарейната сфера — след тези думи последва кратък сигнал и връзката прекъсна.