Тимъти Зан - Изходящ полет

Лорана въздъхна.

— Слушам, учителю Кбаот — промърмори тя и окачи предавателя на колана си.

— В беда сме, нали? — запита я Улиър.

— Ще се оправим — увери го Лорана, опитвайки се да му вдъхне увереност, каквато самата тя не изпитваше. Първо появата на Миттраунуруодо, а сега и тази нова заплаха… И то при положение че цялата защита на „Изходящ полет“ висеше на раменете на една шепа джедаи.

Внезапно Лорана усети, че изпитва много лошо предчувствие за всичко това.

— Трябва да се добера до К–4, за да помогна на учителя Манинг — каза тя на Улиър. — Отведете хората си вътре, а когато всичко това утихне, ще се постарая да оправим и вашия проблем.

Улиър изсумтя.

— Това не е просто наш проблем.

Лорана сбърчи чело:

— Знам. Не се притеснявайте. Ще оправим всичко това, обещавам ви.

— Сигурно не ви отговарят, понеже не разбират какво им казвате — обясни Кардас с цялото спокойствие, на което бе способен в момента. — Както казах, те идват от същите територии, към които принадлежа и аз. Най-вероятно не знаят езика на могъщите и достойни вагаари.

— Скоро ще го научите — студено му обеща Мискара. — А междувременно ти ще ми служиш като преводач.

Кардас свъси вежди. Само това му липсваше сега. За капак на всичко хората от „Изходящ полет“ да го вземат за някакъв ренегат или даже за предател. „Ще направя всичко, което е по силите ми…“

— Разбира се, ваша светлост. Мога само да застана смирено, за да послужа на Мискара и на народа на вагаарите по всякакъв възможен начин.

— Разбира се — каза Мискара, сякаш дори и най-малкото колебание от страна на Кардас би било абсолютно немислимо. — Преди всичко ми кажи колко дълбоко в тези съдове са складирани бойните машини? Дали са някъде близо до повърхността, или са по-навътре?

— Дълбоко навътре са — каза Кардас, без да знае дали в действителност бе така. Не трябваше да си позволява да обмисля подобни въпроси.

— Добре — каза Мискара със задоволство. — Тогава можем да сеем смърт наред, без да рискуваме да повредим наградата си.

По кожата на Кардас се появи неприятно усещане. При всички тези над сто вагаарски бойни кораба, разпръснати из пространството навсякъде около него, думите на Мискара звучаха застрашително близо до произнасянето на истинска смъртна присъда.

А именно той бе довел вагаарите на това място.

— А сега произнеси следното — продължи Мискара: — „Вие там, от кораба, наименуван «Изходящ полет», ние сме вагаарите. Предайте се или ще бъдете унищожени!“

— „…или ще бъдете унищожени!“

Лорана бързо се извърна в батарейната сфера и погледна към Джъстин Манинг. Устните му бяха стиснати. Първият глас от непознатите кораби със сигурност не беше на човек. Този пък със сигурност беше.

Освен това човекът от другата страна им говореше на основния език. Това не беше на хубаво.

— Някой пленник от Републиката? — предположи тя.

— Или пък предател — мрачно каза Манинг. — И в двата случая ситуацията става доста по-сложна.

— В никакъв случай — прогърмя гласът на Кбаот от високоговорителите. — Дори и да е предател, няма какво да им каже, с което евентуално да ги подготви за координираната отбрана на джедайското сливане на съзнанията.

— При положение че разполагат с над сто бойни кораба, не си представям как ще седнат да се притесняват за качествата на отбраната ни — възрази Манинг.

— Търпение, учителю Манинг — каза Кбаот с кристално спокойствие. — Уповавай се на Силата.

— Придвижват се напред — намеси се гласът на капитан Пакмиллу. — Всички батареи да се приготвят!

Лорана си пое дълбоко дъх и се присегна към Силата за твърдост и спокойствие. Моментът бе дошъл. Това бе истинският тест на новата джедайска техника, която толкова дълго време Кбаот им бе преподавал.

— Какво, по…? — изведнъж извика Манинг и впери поглед в мониторите още по-отблизо. — Учителю Кбаот?

— Виждам ги — каза Кбаот. — Значи срещу такъв вид неприятели сме се изправили.

— Какво е това? — поинтересува се Лорана, завъртайки стола си към екраните.

— Виж бойните им кораби — каза Манинг. — Забелязваш ли всички онези пластмасови балончета по корпуса им?

Гръдният кош на Лорана сякаш се стегна.

— В тях има… живи същества!

— Живи щитове — потвърди Кбаот и гласът му бе изпълнен с презрение. — Най-злокобната и страхлива отбранителна система, която някога е била изобретявана.

— Какво ще правим? — запита Лорана и изведнъж гласът й започна да трепери. — Не можем просто да ги избием!