Тимъти Зан - Изходящ полет

Така обаче и не успя да провери това. Не повече от два часа след като бяха тръгнали от родния дом на джеронците, хиперпространственото небе внезапно се сви до познатите дълги бледи линии, а след това — до обикновени звезди. Някъде зад него пропука нещо и…

— Корелианецо! — изрева гласът на Мискара в ухото му. Кардас подскочи и блъсна с глава студената пластмаса.

Какво, по световете…?

— Корелианецо! — повтори гласът още по-настойчиво.

Едва сега Кардас осъзна, че звукът идваше откъм предмета с форма на диамант. Явно това беше вагаарският вариант на вътрешен предавател. Кардас тромаво се пресегна през рамо и го повдигна.

— Да, ваша светлост?

— Какъв е този капан, в който ни въвлече? — настоя да узнае водачът на вагаарите и от тона на гласа му по гърба на Кардас полазиха тръпки.

— Не разбирам — обърка се Кардас. — Да не би навигаторите ви да не са преписали правилно координатите от бордовия компютър на совалката?

— Прекалено бързо бяхме извлечени в муднопространството! — рязко каза Мискара. — Откраднатата корабна мрежа беше използвана срещу нас.

Зад гърба на Кардас последва някакво превключване на метални рамки. Явно някой се готвеше да отвори вратата на килията му.

— Но как е възможно чисите да са замислили нещо подобно? — запита той, търсейки думи преди отключването на вратичката. Ако сега го изправеха пред Мискара, беше твърде вероятно животът му да завърши с бърза и болезнена смърт. — Може би те са използвали мрежата срещу някой друг, а пък ние случайно сме връхлетели в нея…

— При необятността на цялото звездно пространство? — отсечено каза Мискара. Все пак на Кардас му се стори, че раздразнението в гласа му е спаднало с един градус. — Нелепо!

— И по-нелогични неща са се случвали — настоя Кардас, усещайки как по челото му избиват ситни капчици пот.

В корпуса зад гърба му се отвори малък процеп. Кардас се напрегна, но вагаарският страж от другата страна просто мушна един макробинокъл през процепа и го постави в ръцете му.

— Погледни напред — нареди гласът на Мискара — и ми разкажи какво представлява този кораб.

Вратата на корпуса отново се захлопна. Като изпусна малко от напрежението си, Кардас включи макробинокъла и го насочи към небето отпред.

Обектът, привлякъл вниманието на Мискара, не беше трудно да се забележи. Беше внушителен комплекс от шест грамадни крайцера, симетрично наредени около централен цилиндър, заострен в двата края.

Беше „Изходящ полет“.

Кардас внимателно си пое дъх.

— Никога не съм виждал нещо подобно — каза той на Мискара. — Но отговаря на описанията, които съм чувал за структурата на един дългосрочен изследователски и колонизационен проект, озаглавен „Изходящ полет“. На борда на тези кораби има около петдесет хиляди души от моята раса, а в складовото ядро на този комплекс — достатъчно провизии, за да могат да преживеят няколко години.

— С колко бойни машини са оборудвани?

— Не знам — каза Кардас. — Със сигурност са се запасили с някакво въоръжение. Допускам, че ще имат най-вече от онези големи трикраки дроидеки, за да ги използват като гранични патрули в бъдещите си колонии. Може би ще са поне няколкостотин. По-голямата част от дроидите им обаче сигурно ще са обслужващи и ремонтни. От тях, предполагам, ще имат най-малко двайсетина хиляди.

— И тези механични служители ще имат същото изкуствено съзнание и механизъм както бойните машини?

Кардас наведе глава. Доста очевидно е накъде биеше Мискара с всички тези въпроси.

— Да, вероятно всички те биха могли да се приспособят за един или друг вид бойни действия — потвърди той. — Но хората там няма да се съгласят просто ей така да ви ги връчат. А и самите крайцери са наблъскани със страшно много огнева мощ.

— Загрижеността ти е трогателна — каза Мискара с преливащ от сарказъм глас. — Но ние сме вагаарите. Каквото си поискаме, си го вземаме.

Последва кратък сигнал и връзката прекъсна.

— М-да — промърмори на себе си Кардас. — Чувал съм.

— Ето точно там — каза Миттраунуруодо и посочи през илюминаторите на „Брулещ ястреб“. — Виждате ли ги, командире?

— Не е лесно да ги пропуснеш — с усилие каза Дориана. Гърлото му внезапно се бе свило при вида на стотиците чужди кораби, които внезапно се бяха появили от нищото в гравитационния капан на Миттраунуруодо. — Кои пък са тези сега?

— Номадска раса нашественици и палачи. Наричат се вагаари — отговори Миттраунуруодо.