Тимъти Зан - Изходящ полет

— Може би просто не сме съгласни с вашите представи, кое е уютно — обади се Улиър. — Може би не желаем да бъдем третирани като малки деца, които не могат сами да решат какво да правят с живота си.

— Имате ли Силата? — парира думите му Кбаот. — Можете ли да се включите в онова, което сплотява всяко нещо във Вселената и по този начин определя кое е и най-доброто за всички нас?

— Не вярвам, че Силата желае да контролира всяка една сфера в живота ни — възрази му Улиър. — А и съм убеден, че не вие сте избраният говорител как трябва да става това.

Лицето на Кбаот потъмня.

— И кой си ти, че да…?

— Учителю Кбаот — повика един глас отзад.

Улиър се извърна. Застанал на входа на хангара, гледайки ги с изваяно от камък лице, стоеше Манинг.

— Ако може няколко думи с вас, моля. Сега.

— Какво правите тук? — сопна му се Кбаот и Лорана долови смесица от изненада и подозрителност в гласа му. — Трябваше сега да сте на вахта във вашата станция!

— Ако може няколко думи с вас, моля — повтори Манинг.

Кбаот изсумтя тихо и закрачи през палубата към него. Лорана се поколеба за миг и след това го последва.

— Дано да е нещо важно — предупреди го Кбаот, когато се изправи пред другия джедай. — Защото точно сега имаме работа.

— Важно е — увери го Манинг, като внимаваше да не изпусне нервите си. — Прекарах доста време през последните няколко дни, за да обмисля и да медитирам върху ситуацията на борда на „Изходящ полет“… И стигнах до заключението, че ние сме престъпили и надминали подобаващото ни място като бранители и съветници на тези хора.

— Внимавайте, учителю Манинг — предупреди го Кбаот и в гласа му се прокрадна злокобна нотка. — Разговаряте със законния и надлежно назначен ръководител на експедицията.

— Не оспорвам това — призна Манинг. — Но даже и най-могъщите и компетентни джедаи някога може да се препънат. Моето мнение е, че с вашия ревностен плам да ръководите вие сте прекрачили границата към прякото владичество.

— Тогава мнението ви е погрешно — безцеремонно възрази Кбаот. — Върша само онова и само онова, което е необходимо, за да може тази мисия да се развива гладко.

— Някои не биха се съгласили — каза Манинг и очите му пробягаха през рамото на Кбаот към събралите се край совалката членове на екипажа и техните семейства. — Във всеки случай сега това е проблем, по който трябва да се произнесат джедаите на „Изходящ полет“.

Кбаот сякаш се дръпна леко назад.

— Да не би да предлагате да се свика джедайски съд?

— Всъщност, учителю Кбаот, приготовленията вече са направени — каза Манинг. — Съдът ще се свика веднага след разрешаването на ситуацията с чисите.

Един дълъг момент двамата мъже се взираха един в друг и Лорана усети волтовата дъга на напрежението между очите им.

— Тогава нека бъде така — каза Кбаот накрая. — И когато съдът се произнесе, ще се уверите, че правя само онова, което е най-доброто за „Изходящ полет“ и неговите пътници — той погледна към Лорана и добави: — Всички вие ще се уверите в това.

След това отново погледна към Манинг:

— Дотогава обаче все още аз командвам тук. Сега вие ще се завърнете на мястото си на крайцер К–4 и ще се подготвите за сражение.

Горната устна на Манинг потръпна:

— Значи преговорите с чисите са се провалили?

— Нямаше нищо за преговаряне — каза Кбаот. — Върнете се на крайцер К–4.

Очите на Манинг проблеснаха към Лорана, сякаш той се колебаеше дали да не потърси и нейното мнение по този въпрос. Но дори и да бе така, въпросът му остана неизказан.

— Добре тогава — каза той, връщайки погледа си към Кбаот. След това се обърна и напусна хангара.

Кбаот си пое дълбоко дъх и го изпусна в дълга контролирана въздишка.

— Вие знаехте ли за това? — попита тихо той.

Лорана поклати глава отрицателно:

— Не.

— Загуба на ценно време — презрително каза Кбаот. — И все пак, ако това ще постави край на опасното разединение, нека да свиква малкия си съд. Сега елате с мен.

Като се завъртя на пети, Кбаот я поведе към групата около Улиър.

— Чудя се за какво ли си приказват — промърмори Пресор близо до Улиър.

— Нямам представа — Улиър не откъсваше очи от тримата джедаи. Дори и да бяха по-близо до тях, скапаната акустика на хангара пак нямаше да им позволи да чуят нищичко от разговора им.

Но нито разстоянието, нито акустиката можеха да прикрият израженията им… И според Улиър беше пределно ясно, че нито един от тримата в момента не беше никак щастлив.