Тимъти Зан - Изходящ полет

— Така е — каза Кбаот. — Но слуховете и бабешките басни не подлежат на пространствени и политически ограничения. Ако действително съществуваше подобна опасна раса, тогава със сигурност щяхме да сме чули нещичко за тях досега.

— Ами Вергере? — промърмори Лорана зад него. — Това може да обясни по някакъв начин нейното изчезване.

— А може и да не може — възрази Кбаот. — За да се премахне един джедай, не ти е необходима цяла чужда раса нашественици — с тези думи очите му проблеснаха. — Но да се премахне цяла група джедаи, разбира се, това е съвсем друг въпрос. А що се отнася до този Дарт Сидиъс, когото цитирате, аз ще се доверя на неговите думи още по-малко, отколкото бих повярвал в някои бабини деветини. „Дарт“ е титла за ситски лорд, а ситите много отдавна са изчезнали от галактиката. А това означава, че още от самото начало той ви е лъгал.

— Възможно е — каза Миттраунуруодо. — Но аз не съм дошъл тук да дискутираме открити вероятности. Остава си фактът, че аз не мога и няма да ви позволя да преминете през тези райони. Трябва да се върнете обратно в Републиката и да дадете дума, че повече няма да се връщате насам.

— А в противен случай? — предизвика го Кбаот.

Очите на Миттраунуруодо останаха приковани в джедая:

— В противен случай ще бъда принуден да ви подложа на унищожение.

Лорана се приготви за неизбежното избухване на наставника си. Но Кбаот само се усмихваше тънко:

— Това го казва пърхащото пиленце на огнедишащия дракон. Действително ли си вярвате, че с вашите дванайсетина корабчета ще можете да оцелеете и десет минути срещу огневата мощ, която аз имам на разположение в ръката си?

Миттраунуруодо възпитано повдигна вежди:

— Във вашата собствена ръка?

— В момента моите джедаи са заели позиции в комбинирания оперативен център над нас, както и в дванайсетте батарейни сфери, разположени във всеки от шестте крайцера — гордо каза Кбаот. — Самият аз скоро ще се присъединя към тях… И ако досега не ви се е случвало да се сблъскате с рефлексите и прозрението на джедаите, ви очаква отрезвяващо преживяване.

Изражението на Миттраунуруодо не се промени с нищо.

— Каквото и да е тяхното обучение, то няма да им е от полза — каза той. — Имате само два избора. Да изтеглите хората си и да се приберете или да загинете. Какъв е отговорът ви?

— Ами ако ви обещаем да заобиколим вашия район отдалеч? — вметна Лорана.

Кбаот я изгледа косо и тя усети как изненадата му от предложението й доста бързо се трансформира в гняв.

— Джедай Джинзлър…

— Искам да кажа, наистина далеч около него — продължи Лорана, борейки се срещу тежестта на недоволството му, което оказваше давление върху съзнанието й. — Можем да се преместим в друга част на Ръба и от там да направим скока към следващата галактика.

— Не — твърдо каза Кбаот. — Това ще ни отклони от пътя ни с няколко хиляди светлинни години.

— Това би било приемливо — каза Миттраунуруодо, гледайки към Лорана. — При положение че избегнете всички територии, които се намират по продължение на настоящия ви вектор.

— Не! — повтори Кбаот рязко. Очите му вече горяха. — Лорана, отсега нататък ще мълчиш. Командире, вие не можете да ни давате нареждания. Нито вие, нито който и да е друг!

Внезапно той отблъсна стола си назад и се изправи в пълния си ръст.

— Ние сме джедаи! Ние представляваме най-висшата власт в тази Вселена! — обяви той и думите му проехтяха в стените на конферентната зала. — Правим онова, което ние преценим. И сме готови да ликвидираме абсолютно всеки, който посмее да се изпречи на пътя ни.

Лорана го изгледа смаяно. Сърцето й внезапно започна да блъска в гърлото. Какво казваше той? Какво правеше той? „Няма емоция, има мир“.

— В такъв случай този разговор приключва — каза Миттраунуруодо. Изражението му не се бе променило, но когато откъсна очи от Кбаот и погледна към командира, Лорана долови ново втвърдяване в решителността му. От това по гърба й полазиха нови тръпки. — Ще ви дам на разположение един час, за да обмислите предложението ми.

— Напротив, вие ще прекратите онова, което сте предприели, за да ни задържите в тази система, и ще отместите корабите си от пътя ни — настоя Кбаот твърдоглаво.

— Един час — повтори Миттраунуруодо, като плъзна назад собствения си стол и се изправи. — Джедай Джинзлър, може би вие бихте ме придружили обратно до моята совалка?

— Както желаете, командире — каза Лорана и без да посмее да погледне Кбаот в очите, също се изправи на крака. — Последвайте ме, моля.