Тимъти Зан - Изходящ полет

Лорана затаи дъх. За свое собствено раздразнение дори не бе забелязала необичайния факт.

— Не, тук има нещо по-дълбоко — продължи Кбаот. — Нека да открием какво.

— Добре, щом настоявате, елате при мен — прозвучаха думите на Кбаот от говорителите на помещението за мониторинг на реакторите на К–4. — За напътствие на совалката ви ще бъде осветен един хангар на корпуса.

Последва прекъсване на връзката.

— Крайцер К–4? — прозвуча след това нечий друг глас, някакво развитие?

С усилие на волята Улиър върна мислите си върху работата си.

— Все още нямаме нищо тук, мостик — докладва той, за пореден път прокарвайки поглед през екраните си. — В хипердвигателите си имаме предостатъчно мощност. Но когато я изпратя там, тя не върши никаква работа.

— Напълно вярно е, мостик — обади се и гласът на Дилиан Пресор от залата за мониторинг на хипердвигателите. Беше само на няколко десетки метри от Улиър. — Уредите продължават да твърдят, че се намираме в някакво гравитационно поле.

— Навсякъде е същото — изръмжа гласът на офицера от мостика. — Добре тогава. Не спирайте да провеждате диагностични тестове. След малко пак ще ви потърсим.

Последва кратък сигнал и връзката прекъсна.

— Това е лудост — промърмори Пресор.

— Може би по-голяма лудост, отколкото дори си представяш — каза Улиър, а умът му продължаваше да препуска. Може би най-после бе дошъл техният шанс. — Или не ти направи впечатление, че онзи командир Миттру-не-знам-си-кой владее основния език?

Последва кратка пауза.

— Искаш да кажеш, че това е някой от Републиката?!

— Ами със сигурност не е от Неопознатите райони — каза Улиър. — Трябва да намерим начин да поговорим с него.

— Кой, ние?

— Именно — бързо изстреля Улиър. — Ти, аз, целият комитет… Ако този тип е представител на Републиката, може би ще разполага с достатъчно авторитет да пропъди от тук Кбаот и останалите джедаи.

— Проблемът не е в останалите джедаи — укори го Пресор. — Все едно, какво би могъл да търси чак тук някой перко от Републиката? По-вероятно е това да са някакви пирати, които са научили за „Изходящ полет“ и са решили да си наберат малко лесни плодове.

През съзнанието на Улиър мина споменът за огневите резултати от тестовете с джедайското сливане на съзнанията, които бе провел Кбаот преди няколко дни.

— О, повярвай ми, Пресор, това съвсем няма да са „лесни плодове“ — каза той мрачно. — Но които и да са, нямаме друга възможност, освен да се опитаме.

— Хубаво — рече Пресор, — ама как? Ние тук сме на вахта.

— Вахта за какво? — възрази Улиър. — За един реактор, който си работи перфектно, и един хипердвигател, който не работи въобще?

— Да, но…

— Няма „но“ — сряза го Улиър. — Хайде, това може да се окаже и единствената ни възможност да възстановим на „Изходящ полет“ нещата така, както трябваше да бъдат.

Отново последва кратка пауза.

— Еми добре. Вътре съм — каза накрая Пресор. — Но ако тоя Миттру-някой-си-там вече е тръгнал насам, тогава не разполагаме с много време. Не и ако държим да съберем всички и успеем да се доберем чак до К–1.

— Ти гледай да ги събереш — каза Улиър. — А аз ще се погрижа да го задържа, докато дойдете дотам.

— Как?

— Не знам — каза Улиър. — Просто събери останалите, става ли? И не забравяй да доведеш и децата. Когато търсиш съчувствие, присъствието на деца е безценно.

— Ясно.

Улиър изключи предавателя и цял един дълъг момент остана загледан в екраните. Опитваше се да мисли. До крайцер К–1 имаше много път, а ако действително познаваше Кбаот добре, разговорът му с него щеше да е кратък и неприятен. Дори и да се забързаше и да се затичаше, най-вероятно все пак щеше да се размине с този Миттра-нещо-си.

Наблизо обаче трябваше да има паркиран един от оперативните спидери на К–4.

Деветдесет секунди по-късно той вече се носеше по коридора, а въздухът от бързата скорост развяваше косата му и го щипеше по очите. За щастие, „Изходящ полет“ бе в пълна бойна готовност и затова всички останали наоколо вече бяха заели местата си пред конзолите или се бяха прибрали в каютите, оставяйки коридорите съвсем пусти. Когато стигна до предния пилон, Улиър повика турболифта, но вместо да остави спидера в коридора, както трябваше по правилник, го напъха в кабината. Нека Кбаот да недоволства от него впоследствие; нека дори да го вкара в изолатора за няколко дни, ако толкова държи.

Но сега, каквото и да му костваше, Улиър беше решен да се срещне с Миттру-какъвто-беше-там, преди да си тръгне от „Изходящ полет“.