Тимъти Зан - Изходящ полет

— Два часа са нищо на фона на триседмично пътуване — основателно посочи командирът.

— Не и за капитан Пакмиллу — натърти Кав. — Монкалмарианците са известни навсякъде със своята прецизност.

— Ще дойдат — повтори Миттраунуруодо, обръщайки се наполовина към неймодианеца. — По-важният въпрос обаче е дали тази система действително е на точната права линия между последната им спирка в пределите на Републиката ви и мястото, където вие възнамерявахте да ги пресечете.

— Как смеете…? — започна Кав.

— Векторът е изчислен правилно — намеси се Дориана с предупредителен поглед към вицелорда. — Но нашият въпрос, от друга страна, е защо смятате, че те планират да спрат тъкмо тук.

— Ще спрат — увери го Миттраунуруодо. — Готови ли са дроидите изтребители?

— Напълно — увери го на свой ред Кав и Дориана долови нетърпеливата отмъстителност в гласа му.

Изтребителите наистина бяха готови, и то с вторичното командно ниво, което главният програмист на вицелорда бе задал върху нисколетящата атакуваща схема на Миттраунуруодо.

Командирът наведе глава към неймодианеца.

— Тогава ни остава само да чакаме — и той отново се загледа през илюминаторните прозорци…

И в този миг внезапно с проблясък на лъжливо движение огромната осанка на „Изходящ полет“ се появи от нищото на не повече от пет километра пред тях.

— Нарича се гравитационен проектор — обясни Миттраунуруодо. — Симулира присъствие на значителна планетарна маса и по този начин извежда от хиперпространството всеки кораб, чийто свръхсветлинен вектор преминава през неговата сянка.

— Наистина ли — възкликна Дориана, опитвайки се да запази хладнокръвие.

Доколкото знаеше, абсолютно никой в пределите на Републиката не бе успявал досега да приложи точно тази част от хиперпространствената теория на практика. Фактът, че чисите бяха решили този проблем, изпращаше неприятни мисли, които неумолимо рикошираха в съзнанието му.

Както се очакваше, Кав въобще не изглеждаше заинтригуван от подобни дългосрочни съображения.

— Значи са ни паднали в ръцете! — възкликна той, преливайки от въодушевление. — До всички сили, атака!

— Стойте — каза Миттраунуруодо. Гласът му все още беше спокоен, но в него се долавяше нова остра нотка. — Аз давам заповедите на този кораб, вицелорд Кав.

— Това е нашата мисия, командир Миттраунуруодо — възрази Кав неспокойно. — И както вече говорихме по-рано, в момента губим скъпоценния елемент на изненадата — с тези думи той зарови в одеянията си и измъкна един предавател. — Вие и вашите кораби може да правите каквото си искате. Но аз и моите изтребители ще нападаме.

— Не! — рязко каза Дориана, пресягайки се към активатора.

Ако Кав осуетеше плановете на Миттраунуруодо, каквито и да бяха те, „Изходящ полет“ със сигурност щеше да им се изплъзне между пръстите. Но Дориана закъсня. Усуквайки тяло, за да предпази предавателя от ръцете му, Кав триумфално натисна активиращия бутон. Дориана изруга злобно и веднага вдигна поглед към астероида, на който чакаха многобройните дроиди изтребители.

Но там не се случи нищо.

Кав отново натисна активатора. И отново не последва нищо.

— Боя се, че това няма да проработи, вицелорд Кав — спокойно се обади Миттраунуруодо. — Позволих си волността да отстраня вторичната командна схема, която вашите програмисти бяха инсталирали в системите на дроидите изтребители.

Безкрайно бавно Кав свали ръката си с предавателя, казвайки тихо:

— Вие сте рядко коварен, командир Миттраунуруодо. Някой ден тази ваша коварност ще се обърне срещу самия вас.

— Възможно е. А междувременно бих искал да ви се отблагодаря за това, че демонстрирахте пред мен как се работи с вашето вторично програмиране. Днес това най-вероятно ще се окаже доста полезно.

— А сега какво следва? — предпазливо се поинтересува Дориана.

— Сега ще си поговорим с тях — каза Миттраунуруодо, натискайки един бутон на таблото си. — Свързочник, разкрийте ни канал за връзка.

Докато Лорана пристигне на мостика на крайцер К–1, той се бе превърнал в истински кошер от тиха суматоха. Изправен в горда осанка, Кбаот бе застанал до командния стол на капитан Пакмиллу. Присвил очи, той се взираше напрегнато в нещо през илюминаторните прозорци. Самият Пакмиллу бе застанал до една от инженерните станции. Ципестите му длани се свиваха и се отпускаха неспокойно, докато той се опитваше да извлече някаква информация от мониторите.