Тимъти Зан - Изходящ полет

През прозрачната стомана се виждаше страховита гледка. Пръснати в далечината подобно на предвкусващо плячката си стадо диви зверове, ги очакваха над десетина малки кораба. Бяха наредени във формация, каквато Лорана не бе виждала никога досега.

— Сензорите сочат, че се намираме в гравитацията на някаква огромна планетарна сянка — стегнато обясняваше инженерният офицер на Пакмиллу, когато тя ги приближи. — Но и сам можете да се уверите, че подобно нещо не е възможно.

— Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота — бумтеше нечий глас с начетена интонация през високоговорителите. — Моля, отговорете.

— Кой е това? — поинтересува се Лорана.

— Командирът на онези сили ето там — изръмжа капитан Пакмиллу, без да откъсва поглед от мониторите. — Повтаря един и същ призив през последния половин час.

— И вие не сте му отговорили досега?

Мустачетата над устните на Пакмиллу застинаха за миг.

— Учителят Кбаот ни забрани — избоботи той. — Настоява, преди да дадем какъвто и да е отговор, да разберем какво се е случило с хипердвигателите ни.

— Може би този командир ще може да ни каже какво се е случило — предположи Лорана.

— Естествено, че би могъл — раздразнено каза Пакмиллу. — Обаче не мога да убедя Кбаот да помисли върху тази гледна точка.

Лорана се смръщи:

— Нека аз да поговоря с него.

Кбаот все още се взираше в чуждите кораби, когато Лорана се приближи до него.

— И така, джедай Джинзлър — поздрави я той, — днес се натъкваме на нашето първо предизвикателство.

— Защо се налага да го приемаме за предизвикателство? Може би само искат да разговарят с нас.

— Не — каза Кбаот и в гласа му прозвуча мрачна нотка. — Усещам някаква дълбока злост в съзнанията им. Злост, която е насочена към моите кораби и моите хора.

— Това са чужди съзнания — припомни му Лорана, усещайки как пулсът й започва да се учестява. Вече бе виждала Кбаот в това упорито настроение и по-рано. — Вероятно просто тълкувате погрешно мотивите им.

— Не — повтори той. — Намислили са да ни нанесат вреда и аз възнамерявам да се подготвя възможно най-добре за посрещането на действията им. Едва тогава ще говоря с тях.

— Мостик, тук е Манинг — обади се глас от говорителите на командния стол. — Привели сме в пълна готовност оръжейните системи на крайцер К–4.

— Прието — каза Кбаот и кимна на Лорана с лека усмивка. — Крайцер К–4 беше последният. Сега вече сме готови да разговаряме.

Той се пресегна авторитетно през командния стол на капитан Пакмиллу, натисна комуникационния бутон и внушително обяви:

— Чужда флота, тук е учител джедай Хоръс Кбаот, командващ проекта „Изходящ полет“ на Галактическата република.

Лорана хвърли поглед към Пакмиллу, възмущавайки се вътрешно за безцеремонния начин, по който Кбаот си бе присвоил правото да е командващ. В изражението и стойката на монкалмарианеца обаче не се четеше огорчение, а само тихо безсилие. Явно се бе примирил с неизбежното.

— Учителю Кбаот, тук е командир Миттраунуруодо — незабавно отговори образованият глас.

— Покажете ми лицето си, за да го видя — заповяда Кбаот.

Последва кратка пауза. След това екранът на предавателя премига за кратко и после показа едно почти човешко лице със синя кожа, черно-сини коси и яркочервени очи. Беше облечен в черна туника със сребърни ленти на якичката.

— Съществуват няколко въпроса от голяма важност, които се налага да обсъдим с вас незабавно — каза Миттраунуруодо. — Бихте ли желали да се срещнете с мен на моя кораб, или предпочитате аз да се прехвърля на вашия?

Кбаот изсумтя леко:

— Няма да обсъждам с вас нищичко, докато не се отстраните от пътя ми.

— А аз ще продължа да ви задържам тук, докато не поговорим — отговори Миттраунуруодо със също толкова категоричен тон. — Да не би джедаите да се страхуват да говорят?

Кбаот се усмихна тънко:

— Джедаите не се страхуват от нищо, командире. Добре, щом настоявате, елате при мен. За напътствие на совалката ви ще бъде осветен един хангар на корпуса.

Миттраунуруодо леко се поклони.

— Значи след малко ще се видим — той направи някакъв жест настрани и образът изчезна.

— Мислите да го пуснете при нас на борда? — опули се Пакмиллу.

— Естествено — каза Кбаот и в окото му проблесна своенравно пламъче. — Или не ви прави особено впечатление, че един изникнал от нищото представител на Неопознатите райони се обърна към нас на основния език?